А заедно с учениците му тръгнаха след него мъже, когато го обичаха. Между тях бяха Иехуда от Кериот, няколко законници, трима митари и двама зелоти, въоръжени с мечове. Те седнаха на камъните и почнаха да си приказват. В облачната нощ студът пръскаше ледни мечове. Иерушалаим спеше; само по околните летни къщи, пръснати в тъмните гори, блестеше малко светлина.
Отеднаж далечен рев на медна тръба разби тишината. Учениците се смутиха и някои почнаха да питат що е това.
А Иехуда от Кериот отвърна небрежно:
-От кулата Антония свикват ромските войници, пръснатите и почиващите. Тръбата свири тревога. Така се свири преди поход.
Тръбата замлъкна и тишина обгърна изново градината. Но в душата на учениците остана неясно смущение. Те прекъснаха своята беседа, сякаш се бояха да ги не чуе някой.
Тогава Иешу бар Иосеф запита спокойно и обладано:
-Обичате ли Ме?
А Иоканаан бар Зебадия отговори:
-Обичаме Те, учителю!
И другите отвърнаха:
-Обичаме Те! Ако Те не обичахме, бихме ли оставили всичко, за да тръгнем след Тебе?
А той им каза:
-И лихоимецът маха ръка на всичко, щом подуши едра печалба. И търговец напуска мирно пристанище, за да полети по кипнали морета, дето го чака злато и бисер...
И като помълча малко, запита ги отново:
-Що бихте сторили, ако поискат да Ме убият пред вашите очи? Не ще ли Ме напуснете до един?
А те възроптаха с голям глас.
Едни рекоха:
-Не ще Те напуснем, раби! И на смърт ще вървим с Тебе! И отвъд смърт ще вървим за Тебе!
А Шимеон бар Йона и зелотите отвърнаха:
- Ще Те пазим, раби.
Тогава Иешу бар Иосеф ги запита скръбно:
- Вие ли ще ме пазите? Имате ли поне ножове?
А те отвърнаха:
- Имаме три ножа...
- Доста са! - отговори учителят с горчива насмешка.
Тъкмо тогава по стръмната пътека, водеща към Елеонската планина, лумна светлина на факли и големи светилници от мед и слюда. Светлината се разбиваше неуверено в мрака на рядката гора, сякаш хората се лутаха да дирят някого. Чу се звън на тежки метални оръжия и тъп тропот на мъже, които вървят по каменлива пътека. Светлината приближаваше, факлите се пръскаха по гората и отново се сбираха наедно. Звънливият зов на оръжията се разнасяше мерно, спокойно и уверено. Мъжете вървяха към градината Гатамена. Когато наближиха, учениците познаха храмовите слуги и робите на коен-хагадола, след които вървяха ромски войници, въоръжени за бой. Храмовите слуги носеха тояги, обковани на върха с медно острие, а на дръжката - с бодлива желязна топка. Робите държеха ножове. Когато стигнаха до каменния зид на градината, разнесе се звънлив шум: стражите извадиха мечове.
Тогава Иешу бар Иосеф каза на своите глухо:
-Ето онези, които ще Ме отведат на смърт!
И като видя, че зелотите и Шимеон бар Йона вадят ножове, рече им:
- Скрийте ножовете! Те са толкова много!...
А Иехуда от Кериот излезе пред тях и с висок глас извика:
- Кого търсите?
Един от мъжете, който изглеждаше да е коен, дигна факел към него и като го позна, каза грубо:
-Не се изпречвай на пътя ни! Ние ще намерим щогова, когото търсим!
Но Иехуда от Кериот му каза:
-Не говоря с тебе! Ти си псе, което тлъстее от огризките на храмови жъртви! Аз търся началника на ромския отряд.
Тогава между слугите си проби път един ромски войник, който държеше в дясната си ръка гол меч, а в лявата - свитък.
Иехуда го запита:
-Ти ли водиш тези?
А ромянинът спря почтително пред него, като видя, че носи червена мантия и ромски полуобуща. И той отвърна:
-Имаме заповед от прокуратора да заловим един метежник. Той се нарича Иезус, син Иозефов, от Галилея.
Иехуда рече спокойно:
-Тука няма метежници!
И като посочи стръмната криволица на пътеката, добави:
-Вървете си!
Но коенът през това време с трепереща от гняв ръка разклащаше факела, за да обгледа учениците. И той позна между тях Иешу бар Иосефа. В тъмнината му се стори, че Назарянинът се крие зад другите.
И той извика на ромския началник:
-Аниус Цимбер! Ето метежника!
И посочи галилееца.
Тогава Аниус Цимбер направи крачка към учениците и запита Иешу бар Иосефа:
- Ти ли си Иезус, син Иозефов, от Галилеа?
Иешу бар Иосеф отвърна:
- Аз съм!
И робите извадиха въжета, за да го вържат. Назарянинът излезе пред учениците спокойно и бегливатa светлина на факлите и светилниците озари неговото замислено лице.