Но Иехуда от Кериот тласна робите, които бяха приготвили въжета, и викна на ромянина:
-Аниус Цимбер! Този човек не трябва да се връзва! Аз самин ще дойда с вас при началника на градската охрана. Той не е метежник, Децимус Брутус и Мунациус Планкус го познават!
Ала войникът възрази студено:
- Работата е там, че аз те не познавам. Мунациус Планкус е сменен. Началник на градската охрана съм аз - и ти заповядвам да се махнеш от пътя ми! Аз имам работа с Иезуса от Галилея!
През това време той видя, че на бедрата на неколцина от учениците висят ножници, а под мантията на Иехуда лъсна меч.
И като се обърна към войниците, извика:
- Заградете ги! Който извади нож, убийте го!
А на робите каза:
- Вържете метежника!
Иехуда от Кериот бе заградил пътя на робите към градината. Додето стражите се прехвърлят през стената, за да окръжат учениците, някои от тях, разтреперани от ледната заповед, успяха да избягат в тъмнината.
Коенът пришъпна нещо на слугите и те се хвърлиха върху Иехуда с железни тояги. Той извади меч и почна да се пази. Една желязна топка пречупи меча. Друга удари китката на Иехуда и мечът падна от ръката му. Тогава той се хвърли върху коена и го стисна за шията с дясната ръка, а с лявата го удари под yxoто толкова силно, че коенът се гътна мъртъв, без да извика. Но няколко медни острия разпраха ребрата и един ромски меч разцепи черепа му. Той падна и слугите на храма минаха през него.
Двама зелоти въртяха широки ножове срещу стражите. Трима ромяни паднаха мъртви. Върху зелотите се нахвърляха стражи с дълги копия и ги повалиха пронизани.
Иешу бар Иосеф стоеше с вързани наопет ръце и робите държеха краищата на въжето, сякаш се бояха да не избяга заловеният.
Аниус Цимбер прегледа хората. От учениците бяха уловени само четирма души. Митарите, книжниците и останалите бяха избягали.
Шимеон бар Йона не беше между заловените.
Вождът на стражата каза:
- Шестнадесет войници ще отведат съзаклятниците в тъмницата на кулата Антония и ще ги предадат на трибуна. В града ще вървите без факли и без шум!
А като се обърна към слугите, робите и останалата стража, рече:
- Метежника ще отведете в лятната къща на Иозефа, син Каифасов, хебрейски първожрец - на Елеонската планина. Когато излезете от градината, ще хвърлите факлите и ще угасите светилниците!
А тогава бе настъпил вторият час от втората стража.
Войниците се разделиха. Едни се върнаха назад, по лъкатушната пътека към стените на града, а други, заедно с робите и слугите, пресякоха градината, за да поемат широката пътека към Елеонската планина.
След тях отдалек се мярна един тъмен образ. Някакъв човек тихо се отдели от дърветата и тръгна подире им, когато видя, че хвърлиха факлите и погасиха окадените светилници.
Той бе рибарят Шимеон бар Йона.
Когато тълпата отведе по пътеката вързания Назарянин, а войниците се изгубиха към Иерушалаим, той се върна при входа на градината Гатамена, взе един пламтящ факел, небрежно хвърлен, разклати го, за да се разгори, и го скрепи в една купчина камъни над стената.
А после предпазливо тръгна край неравната стена - по пътеката, водеща в лятната къща на Елиазера бей Шамуел. Рибарят се навеждаше при всички завои, дето стената бе ниска, сякаш се боеше да го не види някой от градината. Когато стигна до високите бели стени на лятната къща, той падна върху един камък и горчиво заплака.
Мракът почна да редее, под разкъсаните облаци се показа ощърбена луна и озари с бледна синя светлина неговата побеляла глава. Ръцете му се морно отпуснаха, той изтри лицето си със суха сбръчкана длан, а после разпаса ножа си и го хвърли в храстите край пътя.
След това открехна вратата и влезе в широкия каменен двор.
А при входа на Гатамена лежеше Иехуда от Кериот. Кръвта бе обагрила бялата му свилена туника, лобът му бе разцепен и по кървавото лице лежеха бръчки на напрегнато усилие.
Над него светеше факелът от стената и свитото тяло, покрито с червена мантия, отдалеч приличаше на едро петно кръв, по което са минали човешки стъпки.
IV
Когато Аниус Цимбер доведе Иешу бар Иосефа в лятната къща на коен-хагадола, той изправи своите бойници край входа, каза им да вложат мечовете си в ножниците - и те застанаха от двете страни на вратата, облегнати на своите щитове. Робите и слугите введоха Назарянина в къщата, а сам Аниус Цимбер влезе в атриума, дето го срещна първосвещеникът. Там му сложиха вечеря, вино и плодове, а Иосеф бен Кайафа влезе в съседната стая.