Беше трети час от втората стража, когато робите и храмовите слуги введоха в стаята на коен-хагадола галилейския пророк.
Около четвъртита маса, покрита с черна кожа и украсена със стихове от Тора и Набеим, седяха хората на Кайафа. Между тях имаше писци, книжници, свободни садукей и мъже от санедрина.
Но този среднощен съвет не бе санедрин. Трябваше да се съди мецит, което значи - прелъстител на народа. И самият народ трябваше да го съди. Ала народът нямаше за глава Иосефа бен Кайафа, който бе продаден на ромяните за власт, а - Ханана, някогашен първосвещеник и вожд на народното течение. Ханан едничък имаше пълното доверие на своя народ и - неговата безкрайна почит, та само той можеше да съди кого да е за излъстване на народната вяра.
Между Ханана и зетя му нямаше никаква подялба на власт, защото Кайафа бе поел властта, след като бе смогнал с подкуп и клевета да свали тъста си от първосвещенишкия престол.
Коен-хагадолът се бе отказал да съди пророка в санедрина, защото се боеше от народния гняв и от силното течение на Ханана, който държеше страната на Иешу бар Иосефа и ненавиждаше ромската власт. Санедринът се сбира денем в отредени от преданието часове, най-късно пред залез, в определена горница на храма.
Събранието, пред което введоха Назарянина, бе таен съд, от който бяха отлъчени вси съмишленици на пророка и вси защитници на народната вяра. В тази мрачна стая нямаше ни един ведър поглед, ни една праведна воля, ни един свободен ум. Тези мъже слушаха само думите на коен-хагадола. Те бяха подкупени.
Мъжът, що предвождаше храмовите слуги, введе Иешу бар Иосефа пред сбраните. Робите излязоха. В стаята останаха само двама слуги и коенът - да пазят вързания.
Съдиите изгледаха виновника, а коен-хагадолъг го запита строго и с ледна надменност:
- Ти ли си измамникът, който прелъстява народа, хули вярата на бащите и дедите ни, зове простите люде към бунт, мами народа, че е Мешиах, и прогласява себе си за цар на Давидовия престол?
Но Иешу бар Иосеф го погледна спокойно и не отговори. Коенът, който стоеше до него, лепна плесница на галилееца и го запита:
— Защо не отговаряш на първосвещеника?
Тогава Назарянинът отвърна:
-Не могат да ми бъдат съдии онези, които сами са повинни на смърт!
А един от хората на Кайафа рече на първосвещеника:
-Закълни го, та в името на Бога го запитай! Тогава може да отговори!
Иосеф бен Кайафа се изправи пред галилееца, дигна десница към небето и каза на Иешу бар Иосефа:
-Заклевам те в името на живия Бог: кажи ни като пред Бога, ти ли си Мешиах, ти ли си Син Божи, ти ли си Помазаникът отгоре?
Тогава Иешу бар Иосеф отговори бавно и уверено:
-Ти каза! Не разбрахте ли отдавна, че съм Аз? Ако не бях Аз, не бихте ме съдили! Вие съдите пратеника на небесата, защото се боите от Божи гняв: страх ви е да ви не накаже Адонаи чрез Мене! Не бойте се: Син Божи не вади меч!
После Иосеф бен Кайафа го запита:
- Признаваш ли, че си отричал Тора, храма и жър-твата? В името на Бога ни кажи!
- Ти каза право: отричам. Законът е лишен. Вашите учители Хилел и Шамаи не слагаха ли сами доброто над Тора? В храма вече не обитава Бог, защото влизате в него без мисъл за Бога. А вашите жъртви са лицемерен подкуп, с който дирите в мигове на страх милост от Бога.
- В чие име отричаш това? В името на Бога ни кажи!
- Аз говоря това, що ми казва Бог.
- Защо хулиш първосвещеник, свещеници, левити и санедрин? В името на Бога ни кажи!
- Аз дойдох като съдник. Вие продадохте на чуж- денци своята мисъл, дума и дело за власт и облага. Аз ви осъждам.
При тези думи Иосеф бен Кайафа рече на съдиите:
-Запомнете що каза той против ромската власт! Не е ли ясно, че въстава срещу нея?
А после запита изново Назарянина:
-Кой насъска тълпите да те прогласят за цар на Израеля? В името на Бога ни кажи!
Иешу бар Иосеф отвърна:
- Народът викаше това, що го учи сърцето му.
- А кой нарече четиривластника на Гелил ха Гойим и Гилеад лисица? Кой изрече срещу прокуратора на Иехудея толкова зли думи? Кой говореше на народа да не плаща данък на цезаря, нашия господар? Кой разсипа чистите монети в храма и прогони жъртвените животни? Кой водеше след себе си зелоти, въоръжени с ножове, за да избиват ромските войници? В името на Бога ни кажи!
Ала Иешу бар Иосеф го погледна с ледно презрение и не каза нищо. Той разбра, че участта му е решена, и видя пред себе си готови свидетели, отрано научени да говорят.
Първосвещеникът се обърна към писците и рече:
- Записвайте всичко, което го питам - и онова, което ми отговаря.