А после запита Назарянина:
- Признаваш ли, че си през Закона и Бога мецит, който излъства народа и го кара да въстава срещу ромяните? Признаваш ли, че самин се стремиш към власт и затова влечеш подире си въоръжени тълпи? Признаваш ли, че искаш да сринеш ромското владичество, та самин да станеш цар и насилник над народа?
Но Иешу бар Иосеф не отвърна дума. Тогава коен-хагадолът рече на съдниците:
- Не е ли повинен на смърт според Тора и преданието?
А те едногласно отвърнаха:
- На смърт е повинен!
И се изправиха на крака.
А после изведоха Назарянина вън, на двора, и го предадоха на храмовите слуги и на робите. И те, отдавна гневни на пророка за вси хули, що бе говорил против тях, почнаха да го бият с плесници, юмруци и тояги.
И когато се свърши съдът у Кайафа, излезе първосвещеникът и каза на робите да ударят на пророка тридесет и девет удара с бич, защото Тoше Законникът във „Второзаконие" не разрешава повече от четиридесет удара.
И биха го робите, а слугите се гавриха с него.
След това Иосеф бен Кайафа предаде вързания на ромските войници, за да го отведат пред прокуратоpa, тъй като съветът на първосвещеника се бе сбрал, за да докаже вината му, а Понтиус Пилатус трябвате да го осъди.
И поведоха го ромските стражи под оръжие към преториума на Понтиус Пилатуса, който се намираше при кулата Антония.
А тогава бе настъпил първият час от третата стража. Полунощ проваляше. Мрак тежеше над земята и студът бе толкова силен, че копията лепнеха по ръцете на ромяните.
А преториумът на ромския наместник бе висок каменен дворец, великолепно ограден и свързан с кулата Антония чрез два каменни хода, надвесени над двора като мостове. Освен тях имаше шест подземни хода, отредени за минаване на стражи и войници. Тези ходове водеха в тъмниците, в храма и в големите покои на крепостта. В преториума живееше ромският прокуратор, когато дохождаше от Цезарея Филипика в Свещения град.
Около двореца имаше широк двор, постлан с камъни и засаден със смокини, зокуми и теребинти232. В мрака високите дървета се чъртаеха като исполински стражи, окръжили ромския дворец. Пред преториума се издигаше площ от мрамор с водоравен покрив, поддържан от два реда каменни стълпове. На двете стълби, водещи към колонадата, стояха стражи с голи мечове. Това широко мраморно преддверие бе място на държавния съд. То се наричаше литостротон а по хебрейски габата. От един висок ахатов престол властта четеше присъдите: хебреите се не качваха никога по тези стъпала, за да се не осквернят. От литостротона една врата водеше в затворена горница без странични прозорци, дето ставаше самият съд. В тази горница на хебреи и прозелити бе възбранено със закон да влизат. Друга врата водеше отляво по дълъг покрит ход в покоите, отредени за самия прокуратор.
Когато ромската стража, водеща Назарянина, излезе из тясното устие на Кидрон, за да поеме пътя към стените, пред градската врата - отворена тази нощ за поклонници -я срещна ромски войник. Той приближи до Аниуса Цимбер и му предаде нещо с тих шъпот, а после се отдалечи към пътя за Бетама.
Вождът на стражата, спря войниците и рече:
- Робите и слугите ще минат през подземния ход от притвора на храма в кулата Антония, за да излязат пред литостротона. Там има сбрани тълпи, които готвят смут. Хората на първожреца въоръжени чакат в левия двор на преториума.
После, като се обърна към коена, каза:
-Ти ще отведеш мъжете си! Когато видиш, че вратата на левия двор се отваря, ще пуснеш въоръжените да се смесят с твоите и заедно ще нападнат метежниците. Ромски войници ще ви помагат. Вървете!
И те се отделиха, като оставиха стражите с галилееца. Когато се отдалечиха зад стените, Аниус Цимбер се обърна към един снажен легионер, който изглеждаше да е центурион, и му рече:
- Верониус Аспренас! Ти ще извикаш всички войници от тъмниците освен смяната и ще им кажеш да оградят отпред литостротона с голи мечове и копия. После ще се явиш пред Децимуса Брутус, вожд на ко-хортата, от когото ще искаш да прати своите шестстотин души да заемат дворовете, ходовете и кулите на преториума! Кажи му, че моята стража е пръсната по града, за да заеме улиците, площадите и кръстопътищата!
Верониус Аспренас се отдалечи с бързи крачки.Стражата потегли към водостоците на Битезда и пресече една тъмна уличка към скрития ход, свързващ крепостта Безета с кулата Антония.
Когато легионерите введоха Назарянина през подземния ход в десния двор на преториума, отвъд каменната сграда се разнасяше вече дивият вик на хилядна тълпа: