- Пуснете пророка от Назарет! Пуснете царя на Бене Израел!
И в този многогърлен вик се месеше металният звън на оръжията и тежкият тропот на разбъркано човешко стадо.
V
Атриум в преториума на Понтиус Пилатуса. Четири големи светилника пръскат светлина. Край стените големи каменни вази със зелени палми. Разкошни извити столове от абанос и слонова кост, украсени със златни меандри233 и палмети234. Стените накичени с бойни трофеи, копия и мечове от възточните провинции. Каменна маса с четири полици, прет- рупани с пергаментни свитъци и книги. Висок пос-тамент от червено дърво, накичен с плочи, по които са писани заповеди. Сред атриума голяма амфора с вино, поддържана от изваяни тигри. Наоколо - две дъгообразни маси; на тях се виждат чаши за вино от базалт и сребро. Понтиус Пилатус стои до масата със свитъците и търси нещо. Антониус Муза, Силвиус Енеус Хуза и Глория-Сузана седят възлегнати край дъгообразната маса. Влиза Мунациус Планкус.
Мунациус Планкус. Мунациус Планкус приветства славния потомък на стрелците! Здравей, Глория-Сузана! Здравей, Силвиус Енеусе, и ти, Антониус Муза!
Понтиус Пилатус (дохожда при гостите със свитък в ръка). Мунациус Планкусе, в Антиохия235 ли отиваш?
Мунациус Планкус. В Антиохия, знатен Понтиусе! Максентиус ме вика за втория поход срещу пар-тяните. Аз съм щастлив!
Понтиус Пилатус. И аз съм еднакво честит, като гледам радостта на своя приятел! Па съм щастлив и за това, че начело на градската охрана остава Аниус Цимбер!
Антониус Муза. Аниус е млад и честен. Неговата смелост отдавна търсеше такова важно и опасно място. В ромската палестра236 преди години той бе най-смелият борец. А в големия гимназиум на Марсово поле той гътна много северняци и траки. Жал ми е, че баща му загина във войната с пирати при Сицилия: аз бях приятел на баща му. Ние се учехме с него заедно. Той дори ми дължеше хиляда сестерции.
Силвиус Енеус Хуза. Кога ще заминеш, Муна-циусе?
Мунациус Планкус. На съмване. Още няколко часа ми остават в този неблагодарен град.
Понтиус Пилатус. Неблагодарен. Право мълвиш. Град на метежи, народни бури, безсмислени борби и храмови сплетни. Право мълвиш. Неблагодарен град. Утре трябва да замина за Цезарея, а четири денонощия не съм спал от работа. И ето, тази нощ ще има пак съд.
Глория-Сузана. Кого ще съдят, Понтиусе?
Понтиус Пилатус. Размирника от Галилеа.
Глория-Сузана. Младия поет ли?
Понтиус Пилатус. Той не е никакъв поет. Поет не води въоръжени тълпи, не влиза в кървава разправа с ромяните в градините на Елеонската планина и не нарича себе си цар на робски народ. Той е глупец.
Глория-Сузана. Луканус Иустус казва, че бил поет...
Понтиус Пилатус. Луканус Иустус не е сума cи. Той намира мъдрост и поезия дори в хулите на всеки презрян рибар. Той беше бреме на Вечния град - и добре сториха, че избавиха Рома от него. Синовете му излязоха като баща си метежници: префектус преторът на Рома, почитаният от всички Сейанус Елиус от Валсиния237, ги уби за бунт и оскърбление на цезаря. Та чудно ли е, че Луканус се влачи и тук след всеки метежник?
Мунациус Планкус. Насмалко онзи ден този галилеец щеше да ми донесе беда. Помъкнал хиляди след себе си, влиза в града с тържество, а всички викат подир него: „Да живее Израелъовият цар! Долу Рома! Долу потисниците! Да живее наследникът на Давидовия престол!" Метежът бе готов. Щеше да потече кръв като река по целия град, ако водачът на тълпите не беше влязъл в храма. Той влезе в притвора. Аз бях заповядал на стражите да бдят през решетката на подземния ход: чуят ли този вик да се повтори в храма - да затворят вратата, да заловят пророка и съзаклят ниците му, па да ги доведат през подземния ход в крепостта. Но когато влезе в храма, дворът бе препълнен и неговата тълпа остана отвън. Легионерите заеха улиците и разпръснаха народа.
Понтиус Пилатус. А тази нощ, когато стражите се приближили да го свържат, той дал знак на своите хора, та нападнали с ножове и мечове легионерите. Има убити стражи. Заловените са заключени в тъмниците на кулата. Съдът на първожреца е записал признанията на метежника, дадени под клетва. Той признава, че е водил народа към бунт, за да поеме самин властта, но не му се е удало. Аз ще го разпитам сам, когато го доведат. Доста ми е да признае с една дума. Законът е строг.
Мунациус Планкус. Безумни хора са хебреите!... Та цял Иерузалем е тръгнал след този назаретски мечтател: всички улици вече миришат на рибарска дреха!