Выбрать главу

Ала никой Го не познава...

Той ще дойде - и вие ще Го отхвърлите, защото чакате ангели да ви Го донесат на ръце - и мълнии да разбият очите ви, та да Го видите!

А не сте ли чули що вещае пророкът?

„- Камъкът, който отритнаха зидарите, стана глава на ъгъла!“44

...Кога се застрои големият дом на Избрания на­род, един малък камък ще спъва нозете на вси зидари - и те ще го отритват, защото лишен ще бъде в очите им. А този камък е отреден да стане камък краеъгълен в сградата.

Слушай, Израелъо!

Той ще дойде - Той може да е дошъл вече, ала вие ще Го отхвърлите, както зидарите отритват камъ­ка, що ги спъва.

Защото Обещаният не ще ви даде мед, а - жлъч­ка. Слова на правда и думи на присъда ще изрече Ме­шиах пред вас - и вие ще кажете: „Не е този Обещани­ят! Не е този Мешиах: другиго трябва да чакаме!“ За­щото вие жадувате лъст - и похвала търси грехът на душата ви.

Вие не ще Го познаете, защото Го ожидате в порфира на царска колесница, с корона на глава. А Той ще дойде негли с окъсана дреха - и след Него никой не ще тръгне...

Словата на душата ви ще разкрият вашата пе­пел - и тлен ще прозвучи през устните ви: „Не е този Обещаният! Не е този Мешиах: другиго трябва да чакаме!“ И вие ще чакате, а Домът на Спасението ще бъде дом затворен, защото други ще пируват там. И злоба ще се разгори в душата ви - и ще възненавидите Сина Божи - и негли на смърт ще го поведете!

И другиго ще чакате, доде сте живи, па и потом­ците ви другиго ще чакат - и няма да срещнете нико­га Мешиах, защото слепи са били очите ви - и мрак е замрежвал вашия поглед.

В игриви притчи Го възвестиха пророци преди го­дини, ала вашите бащи убиха пророците. - Той ще дой­де в плът, а не в притча - и синовете на вашите бащи ще убият Самия Него, защото наследието на кръвта е кръв, а наследието на мъстта - мъст. Слушай, Израелъо!

Отворете си очите - и отворени ги дръжте, за­щото Мешиах ще мине - и може да Го не видите!

Мислете всеки час за Него - мислете, защото близо е времето, когато Обещаният ще дойде!"

И като свърши своя мидраш, Акхар бар Гамлиел седна. А между мъжете се дигна смут - и речи на недо­волство изпълниха синагогата.

И те си казваха един другиму:

- Защо той ни говори тъй? Та кой от нас би посмял да извади нож срещу Мешиах - и да присъди на смърт Обещания?

А други роптаеха:

—  Нямаше мъдрост в неговия мидраш! Знае ли ни той? И отде ни знае? Та и кой бе онзи, който ни говореше тези безумици? Не е ли бунтовник, за когото дори не знаем отде е дошъл?

Някои пък с по-нисък глас мълвяха:

—  О, знаем го! Не е ли той, който извърши блудодеяние с Мириам, жената на дърводелеца? И не е ли неговото дете между нас? Та да не мисли прелюбодеецът, че самин е Мешиах - и да ни не кара да паднем, та да му се поклоним?

Мнозина чуха тези думи.

И разтревожи се цялото събрание, а жените се смутиха, та излязоха из синагогата, а мъжете с гневни лица окръжиха Акхар бар Гамлиеля.

И заплашиха го с думи и зъл поглед. А хацанът побърза да ги усмири.

И даде благословение на вси сбрани, та свърши службата. И почнаха да се разотиват.

Ала гневни бяха лицата им - и на устните им стояха хули.

XVI

В крехката памет на Иешу се врязаха като вър­ху мраморна плоча и мидрашът на високия човек, и ху­лата на мъжете.

Те бяха казали зли думи за майка му и за мурга­вия проповедник - и в сърцето на юношата закипя не­що незнайно дотогава. В тъмния подмол на душата му се подигна кървав гняв срещу високия мъж - кървав гняв срещу майката - кървав гняв срещу цял Назарет.

...Нещо зло и забранено бе станало, за да се роди той - и не му бяха казали това. С какви очи излизаше онзи сух мъж да говори за Мешиах - и да съди света? Та не трябваше ли по-напред себе си да осъди? И защо майка му бе направила това - защо бе извършила грешното, нередното, за да се роди той? ...Той бе чувал всеки ден в синагогата да си шъпнат дръзките деца за него и за греха в техния дом - и смътно се досещаше... Ала умът му се губеше в догадки - и той все още не знаеше... А сега изеднаж разбра и ненавистта на дърводелеца към него и към майка му, и смелите подмятания на връстниците, и студените думи на братята, и съжалението в погледа на Елишеба и на коена. Та всичко му се видя просто и достъпно: той е бил чуждо дете.

Когато излезе от синагогата, Иешу не потърси родителите си. Той отмина крайните хижи на граде­ца и тръгна към северния хълм, дето често отиваше, кога бягаше от хора.

А там му бе добре. Защото жълтеникавите обго­рени скали на хълма го викаха да остане насаме, прох­ладният вятър раздипляше неговите червени коси, в безреда разсипани по плещите, а самотните пътеки се преплитаха нагоре и го зовяха в мълчаливите сенки на своите канари.