Силвиус Енеус Хуза. На смърт ли ще бъде осъден той?
Понтиус Пилатус. Ако признае, да!
Антониус Муза. Но ти нали нямаш право на живот и смърт? Присъдата ще трябва да се потвърди от Вителиуса.
Понтиус Пилатус. Не е нужно. Аз сам мога, защото обвиненият е хебреин, а законът говори само за ромските граждани. Да не бе роден в Назарет, а в Tapс или друг град, обявен за свободен, не бих можал дори да го съдя, защото родените там се смятат ромски граждани. Те се съдят от легатуса на цезаря и се посичат с меч, защото благородната кръв трябва да тече, а не да се задуши в тялото или да посинее в жилите. Но галилейците се разпъват. Иезус ще умре на кръст, ако е виновен.
Аниус Цимбер (влиза с войнишки поздрав). Виновникът е доведен в южния двор и консулът може да го разпита.
Понтиус Пилатус. Има ли друго, Цимбер?
Аниус Цимбер. Две големи тълпи метежници, водени от хора на Ханана, нападат от две страни литостротона. Те искат свободата на галилееца. Улиците, площадите и кръстопътищата са заети от стражи и пътят към преториума е отсечен. Градските врати са затворени. Пазят ги стражи. Моите хора не успяха да разгонят тълпите на Ханана. Аз искам да ми помогне кохортата.
Понтиус Пилатус. Дай знак да отворят вратата на северния двор! Когато мъжете на Кайафа се смесят с тълпата, легионерите на Децимус Брутуса. да нападнат през двата двора метежниците и да ги прогонят по улицата на търговците вън от града! Няма дa жалите никого! Върви, Цимбер! Да влезе центурионът от съда!
Аниус Цимбер излиза. Явява се центурионът от съда.
Понтиус Пилатус (на центуриона). Писците заеха ли своите места?
Центурионът. Всички са на местата си.
Понтиус Пилатус. Довереникът на тетрарха и обвинителят там ли са?
Центурионът. И двамата са там.
Понтиус Пилатус. Литостротонът пази ли се от стражи?
Центурионът. Два реда мечове и два реда копия го пазят. Всичко осемдесет души. По десетте стъпала към площта стоят четиридесет ликтори с готови брадви. Литостротонът е окръжен от две вериги по шестнадесет меча. Консулът може да почне.
Понтиус Пилатус. Две плочи за присъдата! Два остри стилона! (Центурионът откачва две плочи от слонова кост и развива два стилона, завити в коприна.) Дигни завесата!
Центурионът дига завесата отдясно. Вижда се дъното на съдебната горница. Писците седят на своите столове около висока каменна маса. Понтиус Пилатус минава в съдебната горница. След него центурионът спуска завесата и горницата се закрива.
Глория-Сузана. Аз искам да видя този младеж, Хуза. Отведи ме да го видя!
Силвиус Енеус Хуза. Ела след мене! Ние ще минем през левия ход, за да го видим пред съдебната горница. Той чака сигурно там. (Излизат.)
Антониус Муза. Не завиждам на прокуратора, Децимусе! Пета нощ не спи. Присъда върху присъда,.. Вчера осъди двама безделници от Мигдол на разпъване.
Мунациус Планкус. Знам. Нали аз му ги заведох!... Убийци. Хора с тесен и нисък череп. Единият не изглежда хебреин. Трябва да е самариец. На дясната му ръка имаше печат, правен с горещо желязо. Трябва да е от някоя египетска секта на убийци. А другият беше още момче, но мишците му биха подигнали камъните на една крепост. И двамата бяха силни. За гладиатори родени. Аз обичам силните.
Антониус Муза. Да пием, Мунациусе! Ти си отиваш, приятелю!... Аз знам добре Антиохия: живях там четири годин. Лъжа е, че Рома била разпътен град: Антиохия е първа в света. Кълна ти се в коленете на Венус, че там веднага ще забравиш косматите бедра на Мириам от Мигдол!... В прелестната дъбрава, посветена на Дафне238, ти...
Мунациус Планкус (пресича го). Мириам ли рече ти? Да, аз трябваше да я потърся тази нощ. Тя е чаровна - Мириам от Мигдол... Жално, че я бях забравил!
Антониус Муза. И тя те е забравила, приятелю! Утре тя ще бъде с Каифаса. Той се много радва, вярвам, че заминаваш... Тя ще остане нему. Той пръсна по нея половината си имот... Но ти ме пресече - в дъбравата на Дафне ти ще намериш за два деня любовта на всички племена и вери, Мунациусе! Там моми от цял свят принасят в жъртва на сластната богиня знака на своята девственост - всяка по своему... В това има много чар. Винаги когато робите ме изнасяха оттам на златната носилка, коленете ми бяха подкосени, главата ми се виеше от шемет, а в ушите ми звънтяха страстните думи на толкова непознати наречия... Те обичат ромяните, приятелю. Да не забравя: когато стигнеш в Антиохия, приветствай отмене...