След това наченаха да забиват в изкопани от ро- бите дупки трите отвесни греди и запълниха дупките с едри камъни. На всеки кръст работеха по четирма души. Когато опитаха здраво ли са забити отвесните греди, положиха на земята дебелите водоравни дъски, събориха осъдените на земята и заковаха ръцете им, слабо опънати, за дъските, като удариха на всяка длан по два триъгълни клина и завиха железните глави нагоре с удари на чук. После пристъпиха до кръстовете роби. На задната страна на всяка отвесна греда, на горния й ръб, имаше закован голям железен скрипец. В него провряха въже; единият край на въжето минаваше от скрипеца през дълбок улей върху горната страна на гредата; с този край се връзваше яко водоравната дъска под гръбнака на прикования, а другият край се изтегляше от робите. После водоравната дъска се заковаваше с дълги клинове за изправената греда, въжето се отрязваше и скрипецът се откъртваше с длето.
Войниците сбраха коленете на разпънатите и заковаха с няколко закривени клина нозете им за малки водоравни дъсчици, скрепени за отвесната греда една педя над земята. Стъпалата лежеха плоско на тези дъсчици и клиновете се изкривяваха настрани. После вързаха с въжета ръцете на разпънатите - между раменете и лактите.
Над Голгота се изправиха три кръста. Всеки от тях приличаше на хеленската буква тay. И на всеки кръст висеше човек.
А тогава бе настъпил третият час от утренната стража и слънцето бе изгряло.
...Трите кръста стърчеха като кървави показалци към небето и сочеха позора на човешкото безумие.
А към Голгота вървеше цял Иерушалаим, жаден да гледа мъки.
Над главите на двамата разбойници стърчеше по един кол със забита дъсчица, на която три езика разгласяха, че са осъдени за убийство. Там пишеше: „Убиец."
А над главата на Иешу бар Иосефа се четеше отдалек горчивата надсмешка на неговия надпис, позорен за народа:
„ИЕШУ ОТ НАЗАРЕТ, ИЕХУДЕЙСКИ ЦАР"
VII
Голгота. Около кръстовете четворен пръстен от стражи. Войниците си почиват на смени. До неравната верига от стражи се тласкат мъже и жени, за да се приближат; стражите ги блъскат и плашат с копия. По извития каменлив път към могилата гъмтжат хора от цялата сирска провинция. Ромски сановници и хебрейски благородници, носени в златни, абаносови или кестени носилки от роби. Търговци, занаятчии и хора от народа, на мулета. Прозелити и садукеи, богато облечени, на коне. Есеи, терапевти и египетски прозелити - боси, с ленени дрехи и бели гъжви, хебреи от Либия и Синай, облечени в златовезани одежди, на камили. Богати посредници - гърци и ромяни - на колесници. Жени с копринени забрадки и тежки ветрила от пера на райска птица, паун и камилска птица; други носят малки деца; робини, волноопуснати, фарисеи с бели дрехи и сини ресни, писци, продавачи на ядиво и питие, селяни, сво- бодни ромски войници, ромянки, блудници, танцувачки, свирачки. Вторият час на деня. Небето е мрачно и навъсено; тежки облаци затулят слънцето. По сухата и безводна земя се дигат кълба прах. Хората се движат към Голгота. Чуват се много езици и наречия. Тласък, викове, глъчка.
Шимеон бар Калипаи. Зле свърши синът на дърводелеца! По-зле от баща си... страшни мъки го чакат... А ти казваше, че бил Мешиах... Нима тъй трябваше да свърши Мешиах, на кръст - както свършват непокорни роби и злодейци, избягали от тъмницата? Горко му, Зина!
3ина 3аконник. А и ти бе повярвал в него. И доскоро вярваше...
Шимеон бар Калипаи. Повярвал бях... Кой знае дали бях повярвал!... Тъй ти се струва! Та щом Мешиах умира, кому оставя да издигне неговия престол? Не виждаш ли: „Иудейски цар" пише, а сам царят царува от кръста и се гърчи в най-люти мъки!... Мешиах!... Какъв ти Мешиах? Само роб умира така!
Зина Законник. Като садукей говориш... сякаш си слуга на Кайафа - така говориш. Той дойде да върне зрението на вси ослепели, но на слепородени се не връща зрение никога... Прогледнаха мнозина. И аз прогледнах донякъде. Но ти... и много още... вие сте родени слепци! И всички като тебе, що викаха преди дни: „Хосана!" - и те са слепородени! Това разбрах аз. А виж ги: смеят, се сега, като го гледат, че се мъчи!... Грях! По-страшен грях няма!
Глас от кръста. Елохи-Елохи ... лама сабахтани...239?
Митар. Кой извика?
Есей. Пророкът рече: „Боже, защо ме остави?" Това е глас на отчаяние. Той трябва много да се мъчи!
Коен. Той зове Елиаху, някого от своите - на помощ го зове!... Охооо! Елиаху го е напуснал отдавна!