Глория-Сузана. Виновен ли е той? Метежник ли е?
Луканус Иустус. Доколкото зная - не.
Антониус Муза. Наистина ли, Луканусе, мъжете на Ханана пратили първожреца в прегръдките на техния аид?
Луканус Иустус. Каза ми един законник. Отидох и видях труповете им. Каифас и Мириам са мъртви.
Глория-Сузана. И Мириам ли? Мириам от Мигдол?... О! Защо и нея?
Луканус Иустус. Чудното е, Силвиус Енеусе, че те са слабо разбрали своя учител. Той отхвърли лапидирането като жестока и безнравствена мярка. Той стъпка най-страшното в техния закон: мъстта. Защото няма дотам чист, мълвеше той, та да се смята годен да присъжда и лапидира. А те?И то стана в деня, когато ги остави, за да върви на смърт. Не. Аз не разбирам това! Не ще ли се промени светът? Защо тогава той се роди? - А ето ги: те сами убиват, те сами отмъстяват - неговите! Не. Това не разбирам. Аз не вярвах да стане това.
Никодемос Законник. То ще стане полека, мудно, с време, Луканусе! Сърцето се бавно мени и волята крепне с години. Зърната трябва да престоят - и да изгние обвивката им, за да пуснат кълн и стрък да поникне.
Луканус Иустус. Да. Право мълвиш. Но живият пример бе още пред очите им - и те за него - о, тъкмо за него - отмъстяваха!
Шаул бен Закай. Никодемосе! Аз одобрявам! Трябваше! - Кайафа и блудницата трябваше да паднат! Те разцепиха цял народ на две - нож да ги разцепеше! Добре стана. Аз одобрявам! Самин бих хвърлил камък!... Аз го помня от момче и го много обичах - него, пророка! А те го виняха в злодейство. Помня: жив бе още баща му, а той бе юноша; в моята къща празнуваха Пасхата... И майка му знам оттогава. А после, когато Иешу почна да скита по цялата страна, за да проповядва, майка му живееше повечето вкъщи. От нея съм чул за него много. И за Кайафа знам - и за клеветите пред прокуратора...
Никодемос Законник. Много се разбъбра, старче! Ние друго говорехме...
Луканус Иустус. Ти вярно поде. Той ще загине за своята истина и ще я въплъти в най-страшния образ, достъпен за човека: в страданието и смъртта. Дори да се разкае на кръста, подвигът е завършен. Доста е било, че е дръзнал да си подложи ръцете на заковаване. И утре, когато умре, хората ще подирят като него друг - и не ще намерят. Той ще стане приказка - и всичко голямо хората ще крият под неговото име. Но - дали светът ще стане друг? Спомни си, Никодемосе: те отхвърлиха с това лапидиране учението му още додето бе жив той! А що би станало отпосле - дълго отпосле? Не ще ли отхвърлят всичко? Не ще ли нарекат дори своето учение негово? - Аз се боя, че в негово име ще се вършат престъпления. Ето - днес в негово име убиха!
Мисах. Благородници! Този човек ще умре на кръста!
Антониус Муза. Без съмнение, продавачо! Твоите смоли не ще го спасят... Махай оттука своите вази и сандъчета! Ние говорим...
Мисах. Благороден Никодемосе! Аз имам смес от алое и смирна. Когато благочестивият пророк умре - вярно е, че той бе Мешиах! - ще трябва да бъде помазан с балзам и благовония. Аз имам чист палестински балзам...
Антониус Муза. Пилей се със своята стока, додето не съм те изтласкал! Ние говорим!... Не виждаш ли, че говорим?
Садукей. Ела насам, Рашел! Виж разпънатите! Оттук се добре вижда... Средният трябва вече да е мъртъв: той не охка, а очите му са затворени...
Жена с ветрило. О, те са голи, Дан! Те са съвсем голи! Не мога да ги гледам!...
Рибар. Тази пък се преструва, че пръв път вижда гол мъж!... Ехее! Пръв път!... А пък само тях гледа!... Вижте я!
Танцувачка. Пръв път ли? Та не я ли познаваме? Тя е Рашел, жена на садукея Дан. Нейните любовници са повече от годините ти! И тя пък намери що да каже! Голи били! Та с мантии ли ще ги облекат? Това е разпятие: не е сватба!
Ромски войник. Разпятие, моя хубавице! Наистина е разпятие... А би ли дошла с мене в Дъбравата на съблазънта? Два динария и една ваза с багрило... А?
Танцувачка. С тебе ли? - Махай се! И още ме наричаш „моя"!... Та била ли съм твоя? Аз дойдох да гледам разпятие. Не мога да се мъкна с войници по Елеонската планина!
Ромски войник. Три динария и вазата...
Танцувачка. Пилей се oттука! Не ща и за пет динария! Не се допирай до мене! Махай се - казвам ти!
Иакоб бар Зебадия. Той умира.
Танцувачка. Умрял е, старче.
Иакоб бар Зебадия. Не е. Той си разтваря очите и търси някого. Той гледа брата ми. Той оби чаше моя брат.