Танцувачка. Онзи синьоок момък твой брат ли е? Онзи - вързаният?
Иакоб бар Зебадия. Той е мой брат.
Елиазер бен Шамуел. Той казва нещо, Иакоб! Чу ли що каза?
Танцувачка. Шеломит! Що каза разпънатият? Ти си по-близо...
Шеломит Танцувачката. Чух. Каза, че е жаден. Аз пък мислех, че е мъртъв вече.
Есей. Ето - един войник му дава!...
Митар. Той му не дава вода. Аз виждам, че го боде с копие в устата.
Танцувачка. Не е копие. Това е тръст от хи-соп. Виждаш ли, Шеломит? Що прави този войник?
Шеломит Танцувачката. Не го боде. Той му поднася до устата гъба, набодена на тръст. Аз виждам добре. В гъбата трябва да има вода. Но той не иска да пие...
Ромски войник. Не е вода, мои хубавици! Това е поска. Аз по-добре виждам. Ето там глинената амфора! В такива носят поска.
Есей. Поска ли? Каква поска? То пие ли се?
Ромски войник. Ако си жаден, пие се. То се прави от вода, оцет и малко пелин. Носим го през походите... А! Ето - той вкуси от поската!...
Танцувачка. Той шъпне нещо. Що шъпне той, Шеломит?
Шеломит Танцувачката. Не можах да го чуя. Той прошъпна много ниско.
Есей. Вижте! Главата му клюмна и увисна на гърдите!... Дали е умрял?
Ромски войник. Ще го опитат с копието. Ще го прободат. Ако не е умрял, тогава ще умре. Аз съм бил на разпятия...
Танцувачка. Бих искала и тебе да видя разпънат!
Ромски войник. Да беше дошла с мене, можеше да ме усетиш разпънат...
Елиазер бен Шамуел. Стражите пречупват костите на двамината. Един се възправи пред кръста на пророка с копие в ръка.
Есей. Той му прободе сърцето. Малко кръв изтече. Мъртви ли са те?
Ромски войник. Сега са мъртви и тримата. Дали ще ги снемат от кръстовете?
Фарисей. Довечера е Пасха. Ще ги снемат.
Мириам Шамуел. Елиазер! Къде ли е майка му? О, колко страшно плачеше, когато целуваше кървавите му нозе!
VIII
До Кайус Домициус Мурена,сенатор, от Луканус Проперциус Иустус, философ, приветствие
Две писма ти писах за него, знатен Мурена - за младежа, когото смяташе Иудеа свой месия, избавител и бог. Той умря преди дни, умря на кръст, както умират мъжете на позора. Но неговият образ стои пред очите ми чист от петно: той умря, без да похули враговете си от своя кръст.
Пиша ти това, що видях, Мурена, за да разбереш сам може ли понесе всеки тези страшни мъки. Лукавата и прикрита ярост на духовните властители предаде Иезуса от Назарет на съд пред преториума. Обвиниха го в бунт срещу цезаря и Рома. Понтиус Пилатус го осъди и предаде на разпъване. Една могила край Иерузалем, названа Черепна могила или Лобно място, се покри с народ, жаден да гледа изтезанията на трима свои синове. Между тези трима разпънати бе и галилеецът. Целият безсрамен град, воден от лъжливи благородници, изпълни мястото на мъките.
Някои от неговите някогашни поклонници, които отблизо гледали разпъването, ми предадоха един странен диалог между пророка и разбойника, разпънат до него. Разбойникът го запитал има ли деца. А той уж отвърнал: „Да имах дете, то щеше да бъде по-велик човек от мене. Всичко свое - и божеско, и човешко – щях да прелея в душата му. То би ме надминало и би смогнало да завърши едрото дело, което аз самин подех. Но - аз презрях човека и неговия брак - и духовното безплодство ме разсипа на прах. Дори като проповедник аз не оставям след себе си ни един ученик." И после запитал разбойника той има ли деца. Разбойникът му уж отвърнал: „Моят син умря в тъмницата, а дъщеря ми е блудница: тя продава за сикла своята хубост." Ако е вярно това, Мурена, може да се съди какви големи съсипни е внесла в тази голяма душа позорната кръстна мъка. Но аз не вярвам. Страданията от разпъването са толкова големи, че дори най-жилавище воли не говорят. Ако разпънатият каже нещо, то ще бъде само няколко думи. Само за най-късите слова може да се повярва, че са изречени от разпънат.
Аз гледах как се мъчи този човек. Неговите стра- дания раздвижиха много души, разкъртиха горестта на много сърца, извикаха поток от сълзи в много погледи. Аз не съм видял друг да страда толкова затворено. Той сякаш се боеше да покаже пред света своите мъки, за да се не омърси тяхната светост от людско съжаление.
Салвидиениус Руфус, лекар Херодесов, с когото се от дълго познаваме, ми каза, че раните от гвоздеи по ръцете и краката не били много тежки, защото болката скоро замирала и се укротявала. Клиновете разкъсвали жилите, изтичала кръв и мъченикът отслабвал; след това съсирената кръв запълняла жилите и от раните текло много малко кръв.