Двамата разбойници се извиваха от болки на своите кръстове, а Иезус висеше мъртъв между тях. И там, на кръста, му бе дадено - като безсърдечна гавра - печално първенство.
На кръста висеше като голямо зловещо петно неговото посиняло тяло с отекли, подути жили, с вковани членове и изпънати пречупени ребра, изпъстрени с кървави драсканици, отоци и потъмнели петна от удари с тояга. По гърдите и шията му се извиваха кръвясали почернели ленти от удари с бич. Месата около гвоздеите бяха червени, разцъфнали и подпухнали. Под разцепената кожа и оголеното вътрешно месо се белееха кости. Ноктите на ръцете и нозете му бяха сиви като олово. По ланитите му течеше пот, от мишниците по хълбоците и от слабините по бедрата струеше бавно воняща влага. Шията му бе набраздена с кървави посинели петна като огърлици, жилите му бяха подути. Лицето му цяло бе отекло, изкривено, бледно, с цвят на пръст. По кожата се виждаха синкави петна с боя на желязо. Слепите очи бяха хлътнали дълбоко, носът се бе изострил и изтънчил, ноздрите - опрашени от мръсен въздух и пълни със засъхнала кръв, ланитите - омекнали и увиснали, с изпъкнали кости под очите. По разкривените му бърни имаше още мухи. Чъртите над устата бяха изкълчени и страшни, свити в злокобна полуусмивка. Устните му се разтваряха - морави, някъде модри, обвесени надолу, изпъстрени с кървави звездици, напукани до кръв. Зъбите му се виждаха. Ала най-страшни бяха очите му. Под впадналите и стеснени клепачи очите му изглеждаха премрежени, потънали в зловеща сянка, тъмни, без поглед, опулени и мрачни. Бялото на очите му бе пожълтяло, а зеницата - свита. Погледът му беше празен и изгубен.
Аз приближих до кръста заедно със Салвидиениуса - да го разгледам. Хората не смееха дори отдалек да го гледат. Неговият образ бе страшен и онзи, който го е видял, ще го забрави много мъчно.
Има обичай в хебреите - разпънатите да не висят на своите кръстове през деня сабат. А на другия ден се падаше и техният празник Пасха. Знатните хебpeи замолиха властта дa снеме разпънатите. Понеже двамата бяха живи, войниците им пребиха коленете, ръцете и ребрата. Те умряха. А Иезуса прободоха с копие в сърцето, за да бъдат сигурни, че е мъртъв. Костите се пребиват, за да се извика спиране на сърцето с една крайна болка. Из раната на Иезуса изтече малко плава кръв и ороси сухата земя под кръста.
Телата висяха на кръстовете до вечерта, пазени от лека стража, за да ги гледа народът. Вечерта са ги снели, а през нощта са били погребани някъде край града. Двама знатни хебреи, Иозеф от Ариматеа и Никодемос Законник, мъже от синедриума, поискаха от заместника на прокуратора, Децимус Брутус, да погребат трупа на пророка в каменна гробница. Понеже Иезус има още поклонници между хебреите, това не е било позволено, за да се избегне вълнението между народа, което би стигнало лесно до смут.
Така загина, знатен Мурена, най-големият човек. Позорна бе неговата смърт. Не знам дали и неговата участ не ще бъде като участта на другите пророци, убити преди него. За Иоханеса Кръстител сега вече никой не говори, както се не говори и за многото преди него. Аз се боя, че Иезус ще бъде забравен. Той може да остави спомен само в ума на онези, що са го следвали, но те останаха малцина. Едни гният още в тъмниците на кулата Антония и чакат ден за разпъване. Други паднаха под ударите на свои съграждани пред преториума, когато настояваха да бъде пуснат учителят им. Трети умряха, прободени от стражата. Най-смел от погиналите бе Иуда от Кериот, когото познаваш. Той не беше нито апостол, нито ученик на пророка. Той загина, като го бранеше от слугите на първожреца, посегнали да го заловят и свържат. Дотам безкористна и чиста смърт не постигна никого от учениците на Иезуса.
Казах ти, знатен Мурена: боя се, че името на галилееца ще се забрави. Не знам каква следа ще остави в душите светлият пример на този човек, но аз съм се винаги плашил от людското неверие и безсърдечие. Хората отидоха на разпятието като на празник. Право е, че мнозина се биеха в гърдите от ужас, когато напускаха Могилата на черепа. Сега, когато големият им пророк е мъртъв, за него се не говори зло. Дори светли измислици се свързват с името на Иезуса. Но - докога ще трае това? Боя се, че ще го забравят.