Выбрать главу

Първожрецът Иозеф, син Каифасов, падна мъртъв от гнева на народа заедно с най-вярната си помощница - блудницата от Мигдол. Смени го Ханан, някогашен първожрец и народен водач, за когото ти писах. Между храмовите властници на Иудеа сега се споменава с почит името на загиналия пророк. Неколцина мъже, висо- котачени, далечни ученици на Иезуса, между които се издига и брат му Иакоб Облиам, искат да се обнови вяра и култ според думите, запомнени от проповедта на раз- пънатия. Един старец, някогашен рибар, Симеон, син Ионин, апостол на пророка, сега проповядва по вси па­лестински краища заветите на убития учител. Но всич­ки онези, що повтарят речите на загиналия, внасят мно­го свое в учението му, та се боя, че голямата проповед на сетния полубог ще бъде съвсем изменена и хората ще забравят с време дори малкото верни слова, останали от него. И вместо учението на галилееца ще плъзнат по вси краища на земята нови човешки проповеди, укрива­ни зад властта на неговото име. Затова ти казах, Му­рена, че Иезус ще бъде забравен.

Чух, че Сейанус Елиус бил убит по цезарова запо­вед, защото се домогвал до престола. Жаля, че тази но­вина стигна до мене късно. Сега, когато моят враг е мъртъв, мога да се върна в Рома. Понтиус Пилатус ми връчи писмо, с което ми се възвръщат имотите и ми се дава право да живея в Рома. Но аз не искам. Човекът, който ти носи това писмо, Антониус Муза, деловоди­тел Херодесов, ще ти даде малък свитък с бележки, насловени За живота и учението на Иезуса, син Иозефов, от него ще получиш и последните две книги от моята История на Персия. Приеми тези ръкописи в дар от своя приятел, който е мислил за тебе всякога с благодарност.

Срещу възвърнатия имот взех от Антониуса Муза злато, с което мисля да направя последно пътуване по Персия, Индия и островите, за да довърша двете книги, названи Философия на вярата и Нрави на народите. Ако ги довърша, Мурена, ти ще ги получиш наедно. В тези книги изхождам от началата на познание и нравственост, завещани от разпънатия. Тези две кни­ги ще бъдат пръв опит да се сложи на умозрителна основа вътрешното самоопределяне на човека, та да се изведат оттам началата на нова, по-сродна с духа нравственост. Доколкото знам, те ще бъдат първи­те, па може би и едничките книги, в които ще блести чистата мисъл и ясната дума на галилейския пророк.

Това правя като малко дело на почит към него и като дял на прекланяне пред най-големия от хората. В тези книги очъртавам историята на Бога, както е бил схващан от слабия ум на огнепоклонника, за да свър­ша с върховната мисъл за самообожествяване, която въплъти в живота си галилеецът.

На доблестния благородник и сенатор Кайус Домициус Мурена поздрав от

Луканус Проперциус Иустус, философ

IX

А една стара жена, побеляла и сбръчкана, в дрехи, каквито носят селянките от Гелил ха Гойим, отиваше всяка вечер да плаче на Голгота. Мястото, дето стояха по-рано трите кръста, бе засипано с пясък и затрупано с камъни от ромските войници.

Но жената ровеше пръстта с ръце и с разкървавени пръсти търсеше острите камъни, по които се бе разляла кръвта на сина й.

И после целуваше със сухи устни камъните, почернели от кръв.

Чуваха я да стене и да се къса от плач. Чуваха я още да кълне онзи Бог, зарад когото син й е понесъл своя кръст.

Мъжете от санедрина казаха на прокуратора, че Мириам е луда и се боят, че може с безумния си вик да съблазни мнозина, като им спомни кръвта на галилееца. Но Понтиус Пилатус не дръзна да й възбрани. И тя отиваше там да плаче всяка вечер, да рови пясъка и да целува кървавите камъни.

Една нощ хора от санедрина сбраха тълпа без­делници и затрупаха с камъни жената, която хулеше Бога, без да се бои от някого.

И тя умря на Голгота - там, дето синът й бе изпуснал своята сетня въздишка.

КРАЙ

БЕЛЕЖКИ

1Октавианус Августус - Октавиан Август (63 г. пр.н.е. -14 г. от н.е.), римски император (27 г. пр.н.е. - 14 г.от н.е.).

2Гелил ха Гойим - Галилея (Северна Палестина).

3Иосеф дърводелец - Йосиф, юридически съпруг на Мария и юридически баща на Исус. Според евангелията на Матея (1:1-16) и Лука (3:23-28) той е бил пряк потомък на династията на Давид, но е бил беден и е водел живот на обикновен занаятчия.

4...Пророци бяха предричали дълги години раждането на дете... - става дума за месианските пророчества на Исаиа (9:5-6 и 11:1-2), Михей (5:1), Еремия (23:5-6) и Захария (9:9-11).