- Нека Ме убият! Аз съм зрял за смърт и силни са моите членове!
И там, навръх студения хълм, дето бурята гневно съска и червени светкавици тъчат с гръм огнени савани за света, той падаше по очи - и се молеше.
- С Обич и Презрение препълни душата Ми, Господи! Вихърът е Твой огнен Шъпот, ала - глуха е душата Ми още! Мълнията е Твоя пламенна Уста, ала - ледно е челото Ми още! Мракът е Твой тъмен Пръст, ала - сляпо е сърцето Ми още!
- Стой, Сине Мой! Ти ще чуеш, ще видиш - и Моята целувка ще косне Твоя лоб!
- Ти Ме отцепи от Себе Си, Отче Мой! Ти Ме разлъчи от Себе Си - и мрак покри Моя поглед, та слязох на земята! О - да бях видял де Ме пращаш - не зная бих ли дошъл!... Защо ме отдели от Себе Си, Светъл Отче? Защо Ме прати тук, между прокажени?
- Не хули, Сине Мой: строго е Моето слово към Тебе! Мълчи, Сине Мой: Ти Мене ще подириш в хората, защото людският Грях Ме разломи на безбройни късове - и само твоята молитва ще Ме сбере изново в душите им - в едната душа на вселената! Мълчи, Сине Мой - и чакай кротко дните на своя страшен Изкус! Ти ще минеш мъката на цял свят - и горестта на всичко живо ще се претопи в душата Ти! - Не презирай хората, защото си едно с тях! И презираш ли хората, презираш Себе Си! А - презираш ли Себе Си, презираш Оногова, Който Те е проводил! Ти ще обичаш хората, Сине Мой: с Обич заклеймих сърцето Ти - и Обич се зове Твоята пътека!
- Да бъде! - Да бъде!
...И в безмълвието на среднощната тъма огнен шъпот разкъсваше небето, за да впие светло жило в сърцето на Човека.
И чуваше тогава Човекът глас, който му говореше, както душа на душа говори - затаено, дълбоко и скрито:
-Ти си Мешиах! Ти си Мой Помазаник! Ти дойде в света, за да бъде заклеймена душата Ти с греховете на цял свят - и да преживееш падането на всяка твар! Когато Гневът Ми се излее над човешкия род, той ще се косне до Твоя Език - и през душата Ти ще се разсипе по света! - Душата Ти е път на всяка Моя мълния - сърцето Ти е друм на всяка капка от Моята роса - Твоята помисъл е звук на всяко Мое слово! Чрез Тебе слизам Аз в хората - и в Твоя храм сбирам отломките от Себе Си, за да ги оживотворя с допиране на огнен Пръст! Язва трябва да бъде Твоята Обич - и проказа трябва да стане Твоето Милосърдие! И всяка правда, която Твоите устни не са промълвили на света, ще Те пърли като пламък - и като мълния ще Те обжегва всяка истина, която си утаил от вселената!
-Да бъде! - Да бъде!
- В талазите на Твоята тръпна душа ще се разсипят вълненията на вселенско страдание - и плачът на вси измъчени ще разкърти крепостта на сърцето Ти! Не ще се вече никога засмееш, Сине Мой: скръб ще увисне на лицето Ти, горест ще сбръчка челото Ти, печал ще вкочани движенията на Твоите ръце! Хората ще те гледат мрачен като изваяние на скръб - и ще се боят от Тебе. Себелюбец и горделивец ще Те зват те, защото в пировете на вси знатни ще Те влече суетата, а Ти - не ще отидиш там. Надменник ще те нарече мълвата на познати и чужди, защото не ще делиш скъдните хлябове на тяхната помисъл, нито ще пиеш виното на тяхната весела беседа. Ти само с Мене ще говориш - а те наричат безумец оногова, който говори със Себе Си. Защото Ти ще им изглеждаш като крепост, към която няма пътека - и като бездна, към която няма кораб. - Острие на меч ще се възправи между Тебе и Твоите сродници по кръв, защото Свой Баща, Ти назва Мене, Своя Майка – Земята, а свои братя и сестри ще назовеш онези, които се вслушват в правдата, провещана от Твоите уста. - В пустиня се роди, Сине Мой - в пустиня ще умреш!
— Да бъде! – Да бъде!
— Радвай се, Сине Мой, защото Твоято правда ще бъде Твой гроб - и Твоята тайна ще доведе до Разпятие стъпките Ти!
— Амен!
Цяла нощ Човекът стоеше на върха и говореше със Себе Си.
И когато бурята утихна, та през тихите облаци се показаха белите лъчи на кротка зорница, той още стоеше на върха.
- Небето ще приюти оногова, когото земята отпъди. И онзи, когото братята изгонят, намира Отца. На долните в живота ще бъдеш сътрапезник - и вино ще пиеш с неуки рибари, а хляб ще ломиш с разкаяни разбойници и разпътни жени. Ала - от Тебе ще треперят, царе и вожди, а пророци ще целуват праха, полетял от полите на дрехата Ти. - Славен ще бъде денят на Твоя живот! Позорна ще бъде нощта на Твоята смърт. - От тебе всички ще побягнат - всички до един! - И тугини46 ще Те изпроводят до гроба, а Твоите ще кажат: „Не го познаваме!...“ - Люта участ Те чака, Сине Мой! Готов ли си на смърт и отвъд смърт да идеш? Готов ли си да слееш жило и престол, слава и казън, тъмница и небе, целувка и разпятие?