- Готов съм, Отче Мой! Готов съм!
Така говореше Човекът със Себе Си.
И в първите лъчи на изгрева, багрещи високите студени планини, се топеше като кръв пурпурът на нов ден. Очите на сепнатия Човек пиеха с наслада виното на този изгрев, защото това бе знакът на завет между Човека и Бога.
II
А на разсъмване, додето Назарет още спеше, синът на дърводелеца влизаше вкъщи.
И всеки ден се сбъдваха една по една страшните думи на Бога - и онова, що се говореше нощем в мрака на назаретския хълм, ставаше ден по ден жива истина.
Изкриво гледаха синовете на дърводелеца своя брат, защото се луташе замислен и се не допираше до струга, нито улавяше длето да им помогне.
Затова младият Иосеф и Иехуда го гледаха под вежди и му казваха:
- Ти цял ден почиваш. Виждаме те: за рабин си роден!... Ала добре ще е да помогнеш на баща си и на братята си! Стар е баща ни - не виждаш ли? Не храни къща треперлива ръка!... А ти си млад - и работа не ще ти се опре!
А Иешу отвръщаше:
- Не сме за длето всички... Комуто е по сърце - да работи! - Града проглушихте с острия звук на своите сечива - и света изпълнихте с гърмежа на своята гордост - че сте баща си отменяли в работа! Не ви ли стига?...
И само кроткият Иакоб с печал поглеждаше брата си, па шъпнеше на другите:
- Недейте, недейте! Болен е брат ни! Не го ли сглеждате, че неспокойно върви и си говори сам на себе? Болен е Иешу: оставете го! Не ставайте на чужда душа съдници!
А и старият дърводелец под око поглеждаше Иешу и думаше на майка му:
- Нещастен син храниш, Мириам! Безумие пърли душата му, зла болест мъти ума му - не видиш ли? Таен грях му е духа молепсал: нали е син на грях! - при знахар трябва да го водиш, че може беда да ни слети!
А сестрите на Иешу се бояха да не срещнат погледа му, защото знаеха, че брат им не е с ума си...
И дори майка му го следеше и слушаше го нощем да приказва в съня си - и да плаче - и да се моли.
И болка се впиваше от ден на ден в сърцето й, та често отиваше при старата Елишеба - да я запита що да прави.
А Елишеба й каза един ден:
- Ще трябва Иешу да види свещения град - и в храма да получи изцеление. Пасха47 наближава: заведете го в Иерушалаим!...
И наистина, мнозина от Назарет - мъже и жени - се готвеха за празника да отидат в свещения град, за да изпълнят словата на Моше, записани в книгите на Тора48 .
И дърводелецът каза еднаж на своя дом, че му се ще да посети Иерушалаим и храма, защото се бои да не умре отхвърлен от милостта на Иахве.
А Мириам, жена му, запита самин ли ще върви.
Иосеф я погледна, защото не разбра.
И тя втори път запита ще дойде ли и тя със синовете и дъщерите си.
Дърводелецът кимна с глава.
III
С бедна зеленина пропъстри хълмовете ранна назаретска пролет, стекоха се наново пробудени ручеи по стръмните улеи на песъкливи улици, протегнаха жилави гранки дребните храсти край градеца - като сухи ръце, които болник простира към слънцето.
А отвъд голямата стъгда се виеха гъсти маслини - и тежки сиви клонове простираха морно зеленината си в мътни кичури. Сред стъгдата няколко прегърбени тамариси чакаха своята болна пролет, разкривени смоковници сплитаха гладки стъбла, а под тях почиваха мулета и осли, натоварени с нещо и набързо привързани.
...Първите дни на нисан9 - дните на свещената луна - бяха сбрали през ранна сутрин на голямата стъгда много хора, които се суетяха край големи товари, сложени по земята.
И от всичко личеше, че мъже и жени се тъкмят да отиват в Иерушалаим. А от Назарет до свещения град имаше пет деня път.
И глъчката на сбраните будеше опразнения градец, сродници се търсеха един другиго с висок глас, мъже товареха осли и мулета, жени водеха откъснат разговор.
Когато слънцето изгря, по стръмните пътеки надолу плъзнаха едри петна от хора - като мътен ручей, който скача от канара на канара.
Затихнал бе шумът.
Само тих разговор се водеше.
Чуваше се тъпият тропот на товарните животни и хрускането на пясъка под дървените подлоги на сандалите.
Поклонниците вървяха на тълпи: сродниците пътуваха заедно и се не деляха един от друг.
А една широка чета вървеше малко зад другите: там бе семейството на дърводелеца и сродниците му.
Старият Иосеф бавно подкарваше своите осем мулета, натоварени с дрехи, храна и завивки.
С него вървяха жена му Мириам, синовете му и двете му дъщери. После креташе по-малката му сестра, Мириам, вдовица на Калипай, със своя връстен син Шимеон бар Калипай. Младежът водеше за ръка старата Елишеба и нейната сляпа дъщеря Естер, която отиваше в Иерушалаим с надежда да й върне Господ очите.