А Иешу бар Иосеф вървеше самин, замислен, останал назад. От време на време дърводелецът извръщаше глава да го търси с очи, а майка му се боеше да ги не напусне по пътя.
Стръмният друм извиваше надолу към безводната котловина, минаваше край каменните сипеи на Сунем и пресичаше маслинената гора Изреел50, което значи от Бога посеяна; ромяните наричаха тази гора Ездраела.
После изеднаж друмът се спускаше по широката долина край река Иарден, за да се излее в сенчестите поли на горист хълм. Но трябваше цял ден път, за да се стигне дотам.
А навръх хълма се издигаха стръмните крепости на Бетшеан, което значи Дом за покой; езичниците звяха този град Скитополис. Градът се издигаше като голяма гранитна корона, надвиснала над река Иарден.
Ала в града живееха езичници, та поклонниците не дръзваха да влязат и нощуват там, понеже веленията на Тора им забраняваха да се допират до неверници, за да се не осквернят.
И вечерта, малко пред залез, назаретските тълпи стигнаха до стените на Бетшеан.
На разбита войска приличаха те, изморени от вървеж - на разбита войска, която под плясъци на бич налита да обсажда чужди град.
Там, под стените на града, мъжете снеха товарите, почнаха да набиват колове, за да опънат шатри, а жените стъкнаха огньове - да готвят вечеря.
И когато слънцето зайде, в града на езичниците влезе младеж с бяла гъжва от лен и дълга кремава дреха.
Косите му бяха червени като пожар, а очите му - зелени като морска глъбина.
Замислено бе лицето му - и той не каза никому нищо.
А жителите на града се прибираха от работа, изглеждаха го плахо и зачудени отминаваха. Защото го познаваха, че е хебреин, а хебреите51 не влизаха в езически град.
IV
Той обходи града на езичниците като свой град. Нищо го не смути, сякаш в този град се бе родил. Големите храмове от камък, пред които се издигаха в полукръг мраморни мъже и жени с окълцани ръце и божествена усмивка, показваха на младежа своите бели стълпове, изрязани от изкусна ръка на гръцки майстор.
А в една дълбока падина разтваряше кръгъл широк отрез градското ристалище52, прославено преди години от Дамасек До Cop. Но сега градът бе западнал, та никой не идваше да гледа надбягване с коне и шествия на мимове, маймуни и танцувачки.
Там стояха само високите изваяния на древни поети, ретори и мъдреци - стояха като бели мъртъвци под дъжд и слънце. Мраморът бе пожълтял и подножията - обрасли с лишеи. А зад голямата назъбена скала навръх града се издигаше театърът на комедията. Неговите стъпала падаха надолу, в сърцето на самата канара, за да стигнат широкия разрязан кръг, дето преди време е била играна от сидонски мимове и коринтски танцувачки историята на вси древни богове.
Ала сега всичко мълчеше и се разнасяше само бавното уморено падане на капките от спукания водосток.
И в пукнатините на мраморния подиум се стичаше зеленясала вода, по каменните стъпала на театъра въртяха стъкловидни очи хамелеони.
Сякаш този град бе жива притча за човешката суета...
- Кои са, Господи, тези мраморни мъже и жени - и що търсят тука? Бяла усмивка свети на техните склопени бърни, а замрелите движения на ръцете им са а движения божествени. - Техните очи са ослепели, защото вечно гледат слънцето, техните дрехи са разкъсани от съскането на вятъра, а арфите им мълчат, по свитъците в ръцете им няма писани слова, техните сандали не са прокъсани от ход. - Те са израсли тук, между скалите - и тук са останали, за да се радват на своята божествена неподвижност. Кой ги е сложил тука, Господи - бяс ли - или човек?
- Не ги е сложил бяс, Сине Мой! Бяс не проповядва вяра - и съблазънта не отразява в своя поглед хубостта на небесата. Човек издигна тук мраморните мечти на своята вяра: отслабнали от лутане, неговите подкосени нозе коленичиха пред Върховната хубост - и изсече образи на гиздост човешка, та свои богове ги назва.
- Но защо бе това лутане, Отче Мой - и защо човек мина вси завои на заблудата, преди да Те познае? Защо Те търсеше в безчувствения камък, защо Те зовеше в мълчаливото растение, защо Те почиташе в кръвожадния звяр, защо Ти се покланяше в образ на човек?
— Лутане е целият друм към небето, Сине Мой! Лутане е цялата човешка пътека - лутане сред мрак - лутане под мълнии - това е пътят на човека! - И Твоят народ, който се възгордя, че най-напред е познал едничкия Бог - че е познал Мене - този народ никога не Ме е познавал. Той ме разбра като мъстител и ревнивец Бог - като Меч от небето - като огнен Камшик, а не - като Милост.