— Тъй, тъй, Отче Мой!
— ...А гордите мраморни мъже и моми, които Твоите очи видяха пръснати по тези скали, възвестяваха на вселената, че Бог е Хубост. Кой бе по-близо до Мене, Сине Мой? Кой знаеше по-мъдро Едничкия? - Лъжа проповядваше Твоят народ - и хула срещу Бога бе неговата вяра! Те Ме откъснаха от земята и от живота - и Ме осъдиха на смърт в небесата: там Ми отдели склеп тяхната сляпа мъдрост.
-Тъй, тъй, Отче Мой!
-...Онези, които Ме виждаха в билката, камъка, звяра и човека, не са изгубени, защото в живота Ме диреха: ала тъмното постигане на първите хора не разбра, че Аз съм живот на канарата, на цветето, на звяра и на човека - а помисли, че самата вселена е Бог - и почна да вае на Бога образи, които виждаше по земята. - Аз съм тайната на живота - Скритото, що движи вселената, Едното, пръснато навред - и те помислиха, че Моите образи са едно с Мене самия. Ала що? Те бяха по-близо до Мене - и те ще разберат.
А Твоят народ - не ще Ме никога разбере! - Никога! Никога!
Скри се луната зад стръмните скали на Скитополис, а Иешу бар Иосеф се още луташе по върлите улици на чуждия град.
Край него мълчеше всичко.
И в мрака едва можа да намери портите на града.
Но те бяха затворени до сутринта, а пред изгрев още керванът на поклонниците трябваше да потегли.
И що можеше да търси назаретецът сред тези непознате друговерци? Те живееха с грабеж и убийство...
И младият човек потърси изход, ала стените бяха високи и крепостта мълчаливо скланяше над него своите каменни ръце. И той се повърна.
Там, дето завършваше голямото ристалище в развалини на срутени стълпове мрамор, стената бе недоградена - и стръмни каменни падини водеха вън от града.
Оттам с ловкост и сила можеше човек да излезе, ако се не боеше, че опасно плъзване ще го убие.
И Иешу бар Иосеф се спусна по неравните отвесни скали.
Срещнаха го разярените стъпала на стената, гневно се разклатиха плочите под неуверената стъпка на протегнатия крак.
Чу се гръмливо сриване на камъни, една скала стисна като със зъби дрехата му, нозете му се плъзнаха - и той увисна, като дращеше с нозе камъните - да се задържи.
Ала под него бягаше едрият пясък, дрехата се раздра - и той полетя надолу.
И когато нозете му опряха на висок назъбен камък, той разтреперан си спомни опасността - и в душата му заигра вяра, че нечия силна Ръка е подкрепила снагата му.
А долу, кога минаваше широкия засъхнал ров, луната хвърли своите сетни полегати лъчи - и върху скъсаната дреха на младежа се мернаха две бледи петна.
...Той приличаше на крадец, ограбил презнощ съкровищата на чужд град.
V
Гузно лицемерие бе цялото пътуване: Иешу видя.
През деня се пееха псалми, а вечер се пращаха на Йехова славословия за щастлив завършек на деня. Цял ден по пътя се говореше за славата на Господа и на Неговия Цион53.
Ала това се не раждаше от сърцето и не идеше от душата: то оставяше следа само върху устните, от които отлиташе, за да се изпълни писаното в Тора.
Те пееха:
„Обърнах очи към планините54, отдето ще дойде подкрепата ми.
От Господа е подкрепата ми - от Господа, създал небе и земя.
Ще те запази Господ, сине Израельов, броня на твоята десница ще бъде Йехова!
От всяка беда ще те запази Елохим, от всяка беда ще запази душата ти!
Елохим ще запази стъпките, които влизат в живота - отсега и довека!“
А бог мълвеше на Своя Син:
„...Не Ме позна Твоят народ, не Ме позна - и неговият разум се отдалечи от Мене, както лодка се отцепва от канарата, що й пази завет. И от векове насам гибелни друмове поглъщат стъпките му.
Не Ме позна твоят народ, не Ме позна - и неговата мъдрост бди само върху жъртвите, предписани от храма като Моя храна...
О, печален жребий! О, злочест народ!
С кръв на телци и с месо на овни Ме храни векове Твоят народ - и Моите уши оглушаха от писъка на дръзките му молитви! Та всеки Абрахамов потомък иска от Мене да му платя скъпо тлъстината, що Ми е принесъл в жъртва!
О, печален жребий! О, злочест народ!“
Така мълвеше Бог, ала само един Го чу: друг нямаше уши да слуша истини...
И те вървяха там, към големия град на Бога - всеки с по една скрита надежда, която топлеше в сърцето си и за която се готвеше да подкупи Господа с жъртва или принос...
Те пееха:
„Възрадвах се, кога ми казаха: да идем в дома Господен!
И стъпиха нозете ни в дворовете ти, Иерушалаиме! В дворовете на Иакова стъпиха нозете ни, Иерушалаиме!