И всички видяха, че лицето й се гърчи от болки. Ала тя не издаде вик.
Млъкнаха всички.
Детето се бе родило.
То не приличаше ни на Иосефа, ни на майка си. Червени бяха косите му, редки и слепнали. Очите му бяха зелени. А погледът му - остър и студен.
То гледаше като немощен старец, комуто се привиждат зли видения. Две бръчки браздяха челото му надлъж. То не приличаше на другите деца - и сродниците го гледаха смутени.
А лицето му бе изкълчено в отчаян вик: то сякаш кълнеше Бога, че се е родило. Клетва бе първият му вик.
Студът бе направил червеното му тяло да посинее. То се гърчеше от болка и плачеше.
И когато старата Елишеба сложи детето в голямата паница с топла вода, крачката му се разшаваха немирно и бързо. То се дърпаше и кривеше, пискаше несдръжно - и с беззъби челюсти се мъчеше да захапе сбръчканата черна ръка, що бе го стиснала като в клещи.
А Иосеф дърводелецът погледна детето; бръчка на погнуса трепна по лицето му - и той отърси одеждата си, па рече с див глас:
- Грозно е детето ти, Мириам!... По-грозно дете не съм видял!... Проклет - денят, кога си го заченала! Лице на убиец е лицето на това дете... Злодеец си родила -злодеец ще откърмиш, Мириам!
А роднините погледнаха стареца - и гневен укор лъсна в този поглед.
И Иосеф дърводелецът махна ръка, пресече с бавни стъпки горницата, па излезе навън и хлопна гневно зад гърба си тежката врата.
IV
И на другия ден се мълва разнесе в Назарет, че Мириам е родила дете на чужда любов и син на греховна ласка в къщата на мъжа си. А знаеха назаретци, че Иосеф е стар, та късна немощ е свила жилите му.
Но Мириам бе млада. И хубавица беше. Иосеф дърводелецът се бе обръчил за нея след смъртта на своята първа жена, която му бе оставила трима синове: Иакоб, Иехуда и Иосеф - и две дъщери: Мириам и Шеломит.
И знаеха всички, че Иосеф е богат, ала няма близък човек. Свидно му бе да гледа разсипан дом и пръснати деца: не бе му по воля да гледа разграбен и поделен имот. Та затова потърси жена. И намери Иосеф жена млада, сръчна да върти дом и ловка да пастри имот.
А тя бе дъщеря на Иехойаким и Хана11. Името й - Мириам. А родителите й бяха умрели, та Мириам живееше при старата Елишеба.
И взе я за съпруга Иосеф. Обикна я за нейната хубост и добрина - и въведе я в своя дом.
Ала Мириам не можа да изпълни сърцето си с Иосефа, защото бе стар и немощен. А тя бе млада - и душата й бълнуваше горещи ласки, погледът й диреше сластна прегръдка и плътта й се топеше в потайни желания.
Знайно бе, че Иосеф пие много вино. И вечер, разпален от безумието на виното и лудостта на шехара, милваше жена си с нетрезвени ласки - и я оставяше неутолена, а той заспиваше като труп. И Мириам разбра, че не ще може да има от Иосефа рожба.
Много мълвяха хората за Мириам и за един младеж, прокуден от родното си място в горите, а отскоро заселен в Назарет. Името му бе Акхар бар Гамлиел. И той бе писец на главната стъгда сред града пред синагогата. Хората знаеха за него малко. Говореха, че бил син на пророк, обвинен в бунт срещу Рома и предаден на разпъване. Младият Акхар бар Гамлиел тръгнал с учениците на Иехуда от Гамала, приятел на баща му и негов сподвижник Те прегърнали делото срещу железните орли като дело на Елохима12 и повлекли мнозина подире си, но и Иехуда от Гамала бе заловен и предаден на разпъване, а учениците му - пратени на доживотна работа в корабите: те трябваше да умрат с весла в ръка или да скъсат веригата и да се хвърлят в морето. Рома ги не щадеше.
Акхар бар Гамлиел се укри в горите на Гелил ха Грйим. След дни, когато делото на бунта се забрави, той се засели в Назарет.
V
А той бе младеж учен и в жилите му кипеше знатна кръв. Червени бяха косите му като пламенни сърпове, а очите му бяха зелени като листа на палма. Остър бе погледът му - и цял Назарет тръпнеше, колчем срещнеше мълнията на тези властни очи.
Лицето му бе мургаво, сякаш бе живял в къща, която гори.
Но той бе сух и жилест и сила мълвеше в движенията на снагата му. И жените виждаха тoвa, та го пожелаваха в сърцето си. И мечтаеха наслада с него.
Виждаха го съседите, че задиря Мириам, жената на Иосефа дърводелец. А Мириам бе гиздава - и той я бе обикнал.
И когато сутрин обличаше своята пъстра риза, през чиито разцепени ръкави прозираха голи до раменете ръце, и широките шалвари, що оставяха нозете й голи до коленете, та излизаше на ручея да се мие, младежът я причакваше насаме, за да й каже, че я обича.
Ала тя му не отвръщаше, защото бе свенлива и се боеше от грях.
Помнеше Мириам строгите думи на Моше Първозаконника13, писани в Левит: