И поклонниците потегляха пак...
След няколко часа пътят почна да се чупи, пред очите се замяркаха широки планински гръбнаци, а долу, дето стръмните канари летяха в широко зинали пропасти, лъскаше игрива сребърна ивица.
И планинският път се разширяваше от стъпка на стъпка, скалите падаха с лек наклон - и окото виждаше през високи клонести дървета пъстрата картина на бездните долу: там, в страшна дълбочина, скачаше от скала на скала потокът Кидрон - бясно разпенен, разсипан като светла сребърна мрежа.
А край пътя се редяха бели гробни камъни, над щях плахи птици висяха като мъртви, а червеният пясък не носеше следи на ничия стъпка: никой не бе отивал години при тези запустели гробища...
Минаваха хората - година след година - по същия път, към големия град на Бога, за да спасяват своите малки души - а за тези мъртви синове на Бога не помисляше никой...
Тъжно гледаха белите гробове отминаващите, тъжно висяха стръмните канари, тъга тежеше над целия стръмен път.
А поклонниците вървяха - и всеки мислеше за своето - за онова, което го боли и за което щеше да иска от Бога лек...
Господният град оставаше зад Маслинената планина.
Минали Бетама56, която ромяните наричат Бетания, пътниците превалиха високия хълм - и пред очите на всички блесна великолепието на Иерушалаим.
Върху два хълма - Цион и Мория - се дигаше високата стена на Божото селище, стърчеха нейните шестдесет назъбени кули - и големият храм на Бене Израел показваше своите четвъртити сгради от светъл камък, сякаш облепени с лъскави плочи сребро.
И едри кичури зеленина гънеха кръгли венци, пръснати между белите къщи.
А над града светеше спокойно слънцето: то бе друго слънце - не слънцето на безкрайни безводни равнини - не слънцето на далечния Назарет, загубен в диви канари.
Една изгъната пътека пресичаше котловината на Гатамена, наричана от езичниците Гетсемани, минаваше отвъд Кидрон и водеше към Овчите двери.
По нея тръгнаха поклонниците, за да влязат в Свещения град.
VIII
Цял народ се бе сбрал в града на своята земя, за да чества славата на Йехова в спомен за две древни събития: Бог бе изморил преди години египетските деца и бе извел своя народ из земята Мицраим.
Това избиване на децата и това бягство празнуваха иехудеите през нисан.
Славата на тези две престъпления, приписвани Богу, ги бе стълпила в Иерушалаим.
„Роби са - а се сбират да празнуват някогашна свобода!... И споменът за нея ги не зове да счупят с камъни големия дом на ромския прокуратор, ни - да прогонят стражите, що пълнят дворовете на храма!...“
„...Гледам ги: те са препълнили големия негостолюбив град с вонята на своите грехове: за грях са дошли да се каят, та да могат да грешат с чиста съвест!
Място няма за тях в града: не ги побират странноприемници; препълниха всички домове, спят на окъсани губери по улиците, по плочите пред къщите, до стените на града, под дърветата на Маслинената планина...
И тази безбройна сган се кара за стиховете на Петокнижието, а гине в робия и работи за железните орли на завоевателя!...
По плочите на ромския прокуратор са минавали само дребни престъпници, вършили убийство за шъпа злато или насилвали момичета за миг наслада! - Не, хебреин е рядко съден за това, че иска да свали Рома!
И всички грижи на ромския шлем са били - да гаси огъня на споровете за книга и книжна лъжа, да хвърля вода, пламне ли нова разпра около главизните на Петокнижието. Позор!...
- Та нямаше ли нещо по-свето от буквите на тази съмнителна книга, писана кой знае от кого?..."
„...Аз очаквах друг великия град - съвсем друг мечтаех да го видя!...
Не Ме зовеше тук сребърният саван на мъртви къщи, нито немият блясък на мраморни стени!
...Ала - не Ме позна никой: в Моя град Ме никой не позна!...
Та влязох като тугин в улиците - и сякаш чужди език говореха устните Ми!...
А къде ще изляза да разкрия тайните, що Ми дари Моята самота, ако не тук?
Не, не - големият град, дето Ме тласна Ръката Божия, е град на лъжци: няма никой тук ухо за нови истини, няма никой уста за самоотричане!
А няма ли да дойде ден, когато най-голямо ще се сметне това - да хули човек себе си - и ръжда да назовава златото на душата си?
Ще дойде - знам, - ще дойде! Ала горко на хората в този ден!"
„Що диря тук? Гмежта плиска по Моите стъпки калните води на грешна жад!
Митари57, садукеи58, книжници и продавачи на жъртвени животни се тласкат в Мене.