Ромяни, покрити с желязо, вървят по дирите Ми. Левити, обрали храма - волноотпуснати роби, сега слуги при коен-хагадола59, разпътни жени и наемници на прокуратора - ето на какви трябва да говори Син Божи!
Та не е ли все едно - да хвърляш пшеница на лешояд?
Мърша бълнуват техните алчни кълвуни, а Назарянинът им носи Хляб Небесен и Вода на Живот!... Крепост от нечути откровения им сочи Моята ръка, ала - за тях ли е? - Те извръщат поглед към калните плочи пред вратите, защото там се по-спокойно спи - и по-тих е сънят..."
Четире деня вървя низ улиците и стъгдите на Иерушалаим - и в душата Ми почна да се наслойва суетата на сбрания народ.
Целия град обходих, ала не намерих никъде това, за което хората са дошли...
За храма ли идат те?
Та що е сградата, дигната върху Мория, слепена с четвъртита крепост, окръжена с по триста крачки стена, защитена с каменен зид?
Нима не е доста една стрела, умело хвърлена, за да рухне величието на техния бог?
И - не е ли позор за верните кулата Антония60, която стърчи срещу самия храм, за да плаши издъхващата вяра с копието на могъща чужда власт?
...Високият храм с лице към изток и днес гледа изгряващото слънце, ала зад гърба му дебнат железните таблици на императора и бронята на огромния кървав народ.
...Когато идват да се поклонят Богу, не се покланят Нему те, а - на железния орел се покланят, защото още пред Овчите двери ги среща каменният поглед на ромски страж.
И кървав смях е този остарял празник - роб да чества някогашна свобода!..."
IX
...И в четиринадесетия ден от месец нисан, на пладне, със звук на седем тръби се възвести празникът Пасха.
Целият народ тръгна към храма.
И тук плахите назаретци вървяха на тълпи, сякаш се бояха да се не изгубят в многохилядния народ.
А те се познаваха още отдалек по звуците на своето изкълчено наречие, по своите непохватни движения и уплашен поглед. Гордите синове на Иехуда ги презираха, защото ги знаеха неуки селяци, дошли да зяпат и да слушат с отворени уста всеки говорещ. Техните дрехи бяха нечисти, окъсани, груби. Лицата им бяха загорели, очите им гледаха изплашено.
И затова, искаха ли да прекорят някого, иехудеите го наричаха „назаретски глупак".
...Народът се тласкаше към източната врата на храма, като си пробиваше път с лакти, плещи и колене.
Вратата бе тясна за безумието на грешниците - и те биха я изкъртили, за да влязат всички наведнъж, защото се бояха, че Бог ще напусне храма, като ги види толкова много...
Пред тях се разтвори кръглият Двор на езичниците. И те спряха там. А зад тях прииждаха все нови тълпи - и се блъскаха напред.
Дворът се препълни. Чуваха се писъци. Имаше смазани жени и деца.
А в Двора на езичниците се издигаше дълъг кедров покрив, поддържан от двойни стълпове. Там се разнасяше крясък на езичници и хебреи, сбрани за печалба.
Те сновяха край своите клетки с гълъби и гургулици, продавани за жъртва, или пазеха с бич овци, телета, агнета и бикове, навързани о железни греди край стената. С ловки удари на китката търговците показваха тлъстината на своите животни и с крясък хвалеха оногова, който ще зарадва Бога с тучна жъртва.
А под кедровия покрив разнасяха своите панери продавачи на тимиам61 и кадилни аромати.
Там сновяха търговци на елей, натоварили на мулета своите мехове.
Там дрънчеше златото и среброто на сарафите, взаимодавците и лихварите.
Иешу бар Иосеф вървеше, изгубен в тълпата непознати хебреи.
...Та това ли е храмът?
То не бе храм, а дом за печалба.
Тържище бе станал Божият дом.
И в бурята на общия рев се месеха крясъците на търговци и сарафи, а вратите със скърцане се затваряха и отваряха от ръката на стражи левити.
И от двете страни намусени левитски лица бдяха да не влезе някой в двора с тояга, с опрашени обувки, с товар на гърба си или да пресече двора за скъсяване на пътя.
Защото Бог бе заповядал това - и те го правеха. Ала Бог не бе заповядал - в притвора на неговия храм да гърми суетата на цял народ, жаден за печалби...
Между немирния народ се мяркаше студено лице на ромски страж, влязъл да пази ред.
И ако тласъкът нарастеше, желязната ръка посочваше копие - и глъчката замлъкваше, а блъскането спираше при звуците на строг непознат език.
Един трибун на кохортата, когото властта бе облякла с правата, що имаше коен-хагадолът над левитите, заповядваше на ромските стражи, като бдеше неподвижен при лявото крило на възточната врата.
А нарастеше ли гмежта, чуеше ли се ядосана врява или се сбиеха - през каменното подземие в стената се показваше гора от копия. Това подземие свързваше Двора на езичниците с кулата Антония: то бе окото, с което прокураторът надникваше, за да види що прави покореният народ в своя храм.