Пред очите на Назарянина се белееше мраморната маса, а отвъд нея светеше златната трапеза с хлябове на предложението, запазени отгоре с кедров свод и окръжени от дванадесет високи стълпа.
Зад тях се издигаше голямата врата на храма, украсена с огромна златна лоза, чиито гроздове бяха дълги цял човешки ръст.
...В тази златна лоза се бе трупала щедростта на Бене Израел дълги векове.
Ала Бог бе казал навреме още чрез словата на един голям пророк: „Милост искам, а не - жъртва."64
А милост му никой не принасяше...
И тази позлатена врата водеше в Светая, дето се издигаше олтар за благоуханни кадения, света трапеза с хлябове на предложението, златен седмоклонест свещник, скъпи оръжия, съсъди, чаши.
А широка пурпурна завеса делеше Светая от Светая Светих, дето имаше само един камък - и дето веднъж в годината, в деня Kипур5, влизаше коен-хагадолът.
...Не беше ли това наистина празно? Нима Бог обишаваше там, зад червената завеса, която дели тъмния кът, отреден за него, от злобата на сбраните?
Пред тази завеса цял ден се водеха спорове около Божото име, ала за Бога се не сещаше никой.
Човешкото страдание не намаляваше от шума на молитвите, човешкият грях не отлиташе с изпаренията на жъртвената кръв.
Та защо бе тогава този храм?
Тук се сбираха гузните, за да залъжат своята съвест с подаяние, хвърлено Богу...
Тук се сбираше и цялото племе понякогаж, в годината по два-три пъти; сбираше се буйното и несдръжно племе с размътен от вино и шехар ум - да се бие в гърдите и да се кае за сторените грехове.
Ала още по стълбата, водеща към Двора на жените, те се сбиваха, обвиняваха се един другиго в грехове - и всеки хвърляше другиму своята вина, а стражата на храма трябваше да се намесва и ги разпъжда.
Дворовете на храма приличаха тогава на лудница или грамадна клетка със зверове.
А коен-хагадолът, отчужден от народа, сложил между себе си и племето безбройните свитъци на Тора - минаваше всяка нощ да проверява стражите, защото се боеше от намесата на ромските центуриони в делата на храма.
Та от цялата вяра на Моше Законника бе останало само това: храмът и - стражата.
Смрачи се. Храмът опустя.
И Иешу бар Иосеф тръгна към вратите. А зад него стояха още тежките мисли - като каменни чудовища, които го гледат със зловещи зелени очи.
С горчивина в душата си напусна храма Назарянинът. С тъга слезе той по дългите каменни стъпала, що се чупеха надолу от хълма Мория - и се запъти към дома на Шаул бен Закая, дето семейството на дърводелеца трябваше да среща Пасхата.
А когато влезе в големия дом, по улиците бе тъмно!
XI
В широката горница, постлана с чисти губери, възлежаваха на дясна страна, облегнати на високи възглавия, мъже и жени.
А Шаул бен Закай, богат златар, бе пръснал между гостите своите синове и дъщери.
Много бяха сбраните. Горницата бе пълна. Пет дълги трапези бяха сглобени във вид на гръцката буква омега. От една страна възлежаваха поканените, а от друга минаваха слугите, за да поднасят.
Сам стопанът, облечен в дрехи от бял висон, с копринена гъжва на глава, седеше отдясно на своя сродник, Иосеф дърводелеца, когото мнозина в Иерушалаим познаваха. А дърводелецът бе богат и всички с почит споменаваха името му. Той седеше, леко възлегнат, облечен в широка дреха от кремава свила - замислен, както искаше тържествената вечер.
А до него кротката Мириам, жена му, седеше наред със синовете си - и с поглед очакваше да влезе Иешу. И той дойде.
Ала не седна до своите, а отиде при Каинана Законник, защото там му посочи с пръст стопанът.
Но мълчанието се не прекъсна.
Вратата се затвори леко, без да скръцне.
Първата чаша, след като я благослови Иосеф, тръгна от ръка на ръка. После подадоха солило с оцет и горчиви треви, станаха всички на нозе и почнаха да топят в блюдото безквасен хляб и мълчаливо да ядат.
То бе спомен за горчивините, претеглени от Израеля през Дългия път от Мицраим до Земята на обещанието66.
А след това седнаха.
Остана прав само Иакоб67, най-старият син Иосефов, и запита по обичая баща си:
-Отче, що е това, което става пред нас? И чия повеля ни кара да правим това?
А дърводелецът разказа мъките на Избрания народ в Египет, излизането из страната на робството и пътуването в пустинята.