И накрай промълви с муден глас, както се произнася молитва:
— Нека хвалим, нека славим, нека тачим, нека възвеличаваме Оногова, Който извърши тези велики и чудни дела с бащите ни и с бащите на нашите бащи!
— Нека славим Оногова, Който ни изведе от робия на волност, от мъка на веселие, от мрачина - в голямо сияние! Халелуйа!
И вси запяха с тих и мерен глас псалмите, отредени за тази вечер.
„В изхода Израельов от Мицраим, в изхода на Иакобовото племе от властта на мъчителите - Иехуда стана Негова светиня, а Обетованата земя - Негово селение. - Халелуйа!
Видя това морето и побягна, Иарден се повърна назад. Планините се разиграха като стадо овни, а хълмовете - като игриви агнета. - Халелуйа!
Що ти стана, море, та побягна? И тебе - Иардене, та се повърна назад? Що ви стана, планини, та се разиграхте като овни? И вам - хълмове, та припнахте като игриви агнета? - Халелуйа!
От страх пред лицето Господньо се раздвижи земята - от страх пред лицето на Бога Иакобов. От уплаха пред Оногова, Който обръща камъка в езеро, а канарата - в пълноводен извор. - Халелуйа!
Не нам, Господи - не нам, а - на Твоето име въздай слаба - на Твоята милост и правда въздай хваление! - Да дари Бог вси добрини вам - вам и на синовете ви! - Халелуйа!
Благословени бъдете от Йехова, Създател на небе и земя! Небето - престол на Бога, а земята - достояние на синовете човешки! - Халелуйа! Господи! Не ще Ти въздадат хвалба мъртъвците, нито влизащите в Шеол ще Ти възнесат псалом, Йехова! А ние, живите, нека благославяме Господа отсега и довека! - Халелуйа!"
И после зазвучаваше под светлината на сребърни светилници тъжният псалом на освободения народ - зазвучаваше псаломът на скръбта:
„...Смъртни болки ме обгърнаха - като солено море обгърнаха душата ми! Бедствията на чемерен Шеолме настигнаха - като лихи разбойници настигнаха душата ми!... - Халелуйа!
Горест и тъга намерих по своя друм - горест и тъга бяха моите черни съкровища! И сепна се тогава сърцето ми, та пришъпнах Божото име. - Халелуйа!
- Избави, Боже, душата Ми! - извиках аз. - О, знам: милосърден е Бог, и праведен е Господ! - извиках аз. - Прощава Господ и пази онези, чиято душа е станала душа на дете! - Халелуйа!
Че той спаси душата ми от люта смърт, очите ми - от сълзи, а нозете ми - от плъзване. Помни Го, сърце мое - помни Оногова, Който ти дари мир! В земята на живите служи Господу, сърце мое! - Халелуйа!"
Те пееха със строги лица, с тих протегнат глас - пееха песента на своя народ - и очите им благодаряха на Бога.
То не приличаше на студената молитва в храма, нито на псалмите пред Иерихо: то бе съвсем друго - и лицата ставаха други - и гласът звънтеше чисто - като звук на сребърен цимбал.
И душата пееше своята скръб - и благодареше Богу за малкото радост, дарена от живота.
А над пеещите се лееше кротката бяла светлина на сребърни светилници, блестеше меката коприна на трапезната покривка, а гласовете замираха в плач, звуците хлипаха - и отеднаж се разнасяше светъл благодарствен шъпот - душата диреше Бога, за да му поднесе своята хвалебна песен.
И гласовете заглъхнаха така тихо, както бяха почнали: псалмите бяха изпети.
Поднесоха най-после пасхалните агнета, изпечени цели - без да им се ломят костите.
И вечерята продължи.
Втората чаша обиколи верните.
Почнаха да разговарят. Иешу бар Иосеф говореше тихо с Каинан Законника. А стопанът беседваше весело с дърводелеца и синовете му.
Но кога мина четвъртата чаша, почнаха отново да пеят.
„...Що да въздам Елохиму за вси добрини, които ми дари? Ще приема чашата на спасение - и ще призова Божото име! - Халелуйа!
Пред събранието на вси верни ще възнеса молитва на Йехова. Защото е славна пред Бога смъртта на неговите праведници - и ароматна молитва е пред храма Му душата им. - Халелуйа!
О, Господи, Твой роб съм аз, Твой роб съм аз - и син на Твоята робиня: защото Ти разкъса оковите ми, както лъв разкъсва кървава плячка! - Халелуйа!
Жъртва ще Ти принеса - своята хвала. И глас ще издигна в Твое име. Ала бедна е моята хвала, Господи! И трепери от слабост моят глас, Йехова! Защото Ти си над всяка хвала. И твой глас е гърмът на небесата. -Халелуйа!
Пред събранието на вси верни ще възнеса Богу псалом. В двора на Господния дом ще възнеса псалом - Елохиму - сред тебе ще пея, Иерушалаиме, сред тебе ще славя Вечния, Ционски алмазе! - Халелуйа!"
И те пееха още:
„...Разкрийте Богу душата си, защото е кротък, защото е вечно милосърдието Му! - Халелуйа!"
„С меч ме окръжиха вси племена земни, а моя броня бе - името Господньо! - Халелуйа!