Выбрать главу

Зина Законник. Спомних си негови думи, като почнах да режа лозите (ти още не бе дошъл, Шимеоне). „Подобно е - казваше той - Царството Небесно на лозар сръчен и работлив, който от зори до заник работи своето лозе. Голяма ще е наградата на този лозар. Ала подобно е още Царството Небесно - казваше той - и на лисица, що влиза в лозето, та преяжда пъпките на лозите." Притчи говореше той. Малцина го между нас разбраха. А ти, Шимеоне, разбираш ли?

Шимеон бар Калипаи. Мъчно разбирам, раби! Ясна ми е притчата за лозаря; ала притчата за лисицата не е за моя ум. Нима на зло ни учи той? Та що е лисицата, която преяжда плодоносните пъпки? Нима Царството Небесно е дял за злосторници?

Зина Законник. Не е, не е! Запита го отпосле Каинан що е притчата за лисицата и лозето. А той рече: „Царството Небесно е спасение и гибел, второ раждане и смърт, звезда и меч: за едни е вечен живот, а за други - вечна гибел. Ето защо е подобно Царството на лозар - и на лисица!" Ала те го не разбраха, защото го не обичат. Обича го едничък Каинан. А как ще разбереш човек, когото не обичаш?

Шимеон бар Калипаи. Къде каза той тези думи?

Зина Законник. В Иерушалаим бе това, в дома на раби Елкезая.

Шимеон бар Калипаи. А що правеше Иешу там?

Зина Законник. Не зная, Шимеоне, що правеше. Ходел, казват, с Каинан Законника и с раби Елкезая. Може да се е учил при раби Елкезая: не знам. Той не стана дърводелец.

Шимеон бар Калипаи. Че не стана дърводе­лец - не стана... вярно е. Научи занаят, па го заряза. Сега не работи нищо. Разтака се от град на град... С разни безделници го виждали да другарува; не знам за­що напусна занаята си!... Сръчен столар беше: помня го. От мене по-малък беше, но му идеше отръки. А се­га - върви насам-натам - и дири това, което никой не е изгубил... Чух, че живял по чужди страни. В Кефар-Наум72 говореха преди дни за него: казваха, че живял при есеи отвъд Мъртво море, а после с чужденци оти­шъл в Александрия. Ти знаеш ли това, раби?

Зина Законник. Не, Шимеоне, не знам! Може да е ходил... Още в Иерушалаим помня, че говореше на раби Елкезая тъмни думи. Казваше: „Не знам още словата, с които трябва да говоря на това племе. Не познавам още хората, които биха чули моите истини. Не знам още душата на царството, което трябва да погреба..." Много си говореха, ала аз ги рядко срещах. Отпосле Иешу се изгуби. Не знам де е ходил.

Шимеон бар Калипай. Това, що говори той, не съм чул от никого. Раби Елкезай знае езическата мъдрост, па знае и свещените книги; той знае още онова, което знаят ромяни и гърци. Ала неговото е друго. Това, що говори Иешу, спъва мисълта на всеки законник: от Иерушалаим не го е чул той...

Зина Законник. Той вещае нови истини: право е. Самин Елкезай му се чудеше, а и ромски философи се спираха по стъгдите, та слушаха. Не знам отде е на­учил това... Когато човек го слуша, в мисълта му със­кат светкавици - и той вижда друг живот - не този край нас...

Шимеон бар Калипай. ...Като се връщах от Кефар-Наум, говорихме за него из пътя. Народът го обича и подир него вече мнозина вървят. А по-рано... за него приказваха като за безумец. Не знам що да каже човек.

Зина Законник. Безумците го наричаха безумец. Та кой го знаеше? - И ти бе викнал срещу него, а го не познаваше! - По братята му се бе повлякъл народът. Та кои са братята му? Не ги ли знаем? Боят се за кожата си... И ти - подир страхливци повлече крак!... Нали тук, пред моята къща, викахте като бесни срещу него! Та що ви бе сторил? Иосеф и Иехуда (ти ги добре знаеш!) въстанаха първи срещу него. Само майка му го обича. Те поискаха от страх пред беда да го откъснат от Назарет и да го пропъдят от Гелил ха Гойим. Нима трябваше братя да правят това? Аз не съм срещал по-мъдър от него и по-умел в разбиране на вси тайни. Знам ги: те се боят от стражата на Херодеса - боят се да им не затворят домовете... И той рано узна това - и ги изобличи (ти помниш: една вечер - и ти бе там!). А после, кога разбра, че подбуждат целия народ срещу него, самин почна да страни от своите сродници - да им не навлече неволно злина. И скръб покри лицето му - видях това, и тъгуваше той по цели нощи, като спомняше жестокостта на хората... Нима бе добро това? Нима така прави брат с брата?

Шимеон бар Калипаи. Ех, знам, че не е добро... кой казва, че е добро? Че не е добро - не е. Но и те не знаеха що да мислят за него. Гледат го - ходи без работа, спори с този - с онзи, навикват го хората, следят го стражите, подпитват за него изблизо-издалеч... Знаеха ли и те що да кажат? И аз да бях, и аз щях същото да сторя!... Страх ги е хората... А майка му - ех, тя го обичаше: нали му е майка! Та той и от нея странеше. Сякаш му е чужда. Що ли е видял лошо пък от нея? Край братята си и нея пренебрегна: остави я сама-самичка да ходи от врата на врата... А знам: не е добро. Когато Иосеф и Иехуда говореха на майка му, че той не бил с ума си, тя ги кротко гледаше - и не даваше... На старата Елишеба тя сама казала (майка ми била там, та знам от нея това!) - че Иешу насаме говори с висок глас и разговаря с невидими хора, че мълви безумни думи - и мисли себе си за Мешиах. Ала другиму тя не казала това, че се побояла да не заговори народът зло за сина й. Тя обича Иешу... Но и тя сама се изплаши - за сина си, а не за себе си се изплаши тя! - като чу да се говори за речите и делата на сина й по цялата страна - и видя, че ромската стража разпитва за него и за баща му. Тя се уплаши да го не сполети съдбата на Иехуда от Гамала, та затова се пресели в Кефар-Наум при дъщеря си Шеломит (ти знаеш, че Шеломит се оже­ни, та живее в Кефар-Наум). То стана, след като дърводелецът бе умрял. С молби едва склони Мириам сина си да отиде с нея. И той отиде. А в Назарет останаха Иосеф и Иехуда. Пръсна се целият дом... В Кефар-Наум не можах да видя Иешу. Казаха ми, че отишъл към езерата. А додето бил в града, сбирал се с книжници (не знам кои), та тълкували Закона; тълпи се стичали да го слушат... Чудеса правил, говорят... Чудеса! Какви ли чудеса ще прави той? Хайде де! Дано пък не направи чудо! Та отде се е учил да прави чудеса? Ама - говорят... Никой го не познава: говори всеки, що е чул... Вла­чат се подир него на тумби, слушат го, разправят за него това-онова... Чудно ли е? Всеки разправя - какво­то му скимне!... Та и за чудесата...