Зина Законник. Чух за чудесата... Не знам... Едно знам: той самин е чудо. О, Назарянинът ще повлече мнозина!
Шимеон бар Калипай. Тълпи се трупат и при Иоканаана в пустинята. Той кръщава при Иарден. И той проповядва. И за него мълвят, че бил Мешиах... А утре друг ще дойде - и за него народът ще каже, че е Обещаният... И след него ще тръгне човешкото стадо, раби - и нему ще се чудят на думите, и за него ще разказват приказки, както са разказвали за раби Хилеля, за раби Шамай73, както разказват за Иоканаана и за Назарянина... Знам ли кой е за вяра!
Зина Законник. А за Иешу що разказват в Кефар-Наум?
Шимеон бар Калипай. Говорят за него (той може и да не знае това), че на смъртен час старият дърводелец повярвал в сина си - и той го кръстил в Руах Елохим... Кръстил го бил! Полека де! Та дано пък не е повярвал Иосеф! И ние бяхме там: и ние знаем как го изруга баща му, че е син на чужда кръв!... Такива неща разправят... Повярвал бил - и му се отворили завчас небесата - сякаш небесата са плевня... И той им дава още да разправят: чудно ми се вижда, защо пък им не спре устата! Утре кой знае що ще почнат да говорят...
Зина Законник. Та що? Нима ги Иешу кара да разказват? Той дори не отиде при гроба на Иосефа... А Иоканаана не познавам...!
Шимеон бар Калипаи. За Иоканаана и в Назарет се мълви много. Знам, че една вечер Мириам говореше на синовете си за Иешу: „Кажете му, че Иоканаан проповядва разкаяние в пустинята! Кръщава за опрощаване греховете и лекува недъзи на душа и плът: да идем да ни кръсти!" И синовете на Мириам казаха на брата си за Иоканаана. А той студено отвърна: „Та какъв ли грях съм извършил, че да диря кръстител, който с вода ще мие душата ми? Нима е чул някой с вода да се кръщава - и нима е видял в талазите на Иарден да плуват простени грехове? Вървете сами при своя кръстител: презира го душата ми - кръстителя на стадата! Той мие душите, както се мие овца!... Вървете при своя овчи изкупител!" Тъй им каза той, па ги остави. Изглежда, че той в никого не вярва.
Зина Законник. ...Скръб лежи на душата му: знам това. За свои и за чужди скърби. И затова са тежки словата му. В Кефар-Наум еднаж говорил с книжниците - и в къщата почнали да се тълпят хора, жадни за думите на прославения раби. Майка му и братята му дошли отвън, привлечени от мълвата за него: поискали да чуят и те словата на своя човек. И влязъл в къщата някой, та му казал: „Раби! Майка ти и братята ти са отвън: те искат да те видят!" А той с горчивина в душата казал: „Нима тази жена ми е майка? И нима ми са братя тези мъже? - Когато бях гладен, предложиха ми камък. Когато бях жаден, жлъч и оцет ми дадоха. А когато моите устни мълвяха върховна правда, те рекоха в лицето ми: „Безумен е той: нека върви при Иоканаана в пустинята да го излечи от неговия недъг!" Така рекоха те в лицето ми. Истина, истина ви казвам: пръв път видях тогава син да огладнее, а неговият родител да му даде камък вместо хляб и змия - вместо риба!"74 Това им казал Иешу, па влязъл в стаята, без да ги погледне.