Шимеон бар Калипай. То си е тъй: знам. Той ги не обича, защото от време викнаха срещу него. Не му отърва: знам, че нему му се иска - всеки да бъде с него; не харесва му, кога му се опират... Въстане ли кой да е срещу него - той казва, че срещу Бога въставал. Та той най-сетне Бог ли е? Хубава работа и тази: Бог - дърводелски син!... И това не бяхме чули - и него чухме... Знам: той е тънка душа. Трябваше по-кротко да се обхождат с него още от младини. И майка му, па и братята му трябваше да го не навикват постоянно... А те? - Изстудиха му сърцето от детинство още: не го разбраха. Голяма душа пърха в него, казваш ти - прави са донякъде думите ти. Не знам Мешиах ли е, не е ли. Едно знам: не е за слепци да го разберат... Ала не трябваше със злоба да го гледат! И ето: той страни!... Помня: кога трябваше да отидем в Иерушалаим за Празника на Шатрите75 (дърводелецът бе умрял вече), сбрахме се свои със свои, та се приготвихме за път. А той не пожела да дойде; само ни изпрати. Но на празника го видяхме в града: той бе дошъл без нас - и без да го знаем... Цял народ се бе сбрал под шатри на Маслинената планина, всеки бе при своите, а той се и не вести при нас да ни навиди. Цял народ празнуваше с песен и танци празника на пустинята след изхода на Бене Израел - и всички се радваха, свои между свои - а той остана в града между чуждите, защото сърцето му не познаваше свои... Седем деня трая празникът, сбираха се по всички къщи сродници и познати, прибираха левити, вдовици и сирачета - да ги нагостят на личния празник, а той и не дойде в дома на Шаул бен Закая, дето знаеше, че сме се сбрали. Той не дойде при своите сродници... Научихме на другия ден, че с Каинана Законник (нали го знаеш? - и той е бездомник - старият Каинан...) празнували в дома на рибар, някой си Шимеон бар Йона... С тъга чухме това! Трябваше ли?
Зина Законник. Бях тогава в Иерушалаим. На голямата стъгда, зад кулата Антония, играеше танцувачка. - Нали знаеш? - стар обичай е да се пеят песни на празника - и да се танцува. - Голяма хубавица бе танцувачката: с черни очи, с дълга коса. И много знатни младежи, па дори лични ромяни стояха пред кръга на сбраните да гледат. Чух й името (мисля, че се казва Мириам от... от Сефорис или Мигдол76... не помня) - чух й името, прогласяно с копнеж дори от старци. Там, в тълпата, видях Иешу, който гледаше играта на хубавицата. Той стоеше замислен, челото му бе сбръчкано, погледът му следеше движенията на белите нозе, които играеха върху пъстрия губер. Шията и гръдта на момата бяха накичени с тежки огърлия от бисер и златни луници - и нейните накити се виеха около бялата й снага, кога играеше - като златни пеперуди трептяха около снагата й. Тя свърши играта - и си тръгна. А младежите я сподириха с диви викове и срамни песни - както се върви след блудница (аз не знам блудница ли бе тя: може да беше блудница...). Тогава Иешу бар Иосеф се възправи сред тълпата, па рече: Къде сте тръгнали в свещените дни на празника по блудни пирове? Та има ли по-хубаво от нозе, що танцуват? – Небе ви донесе тази жена – тук, на прашната стъгда, а вие й предлагате в отплата своята сласт! Не е ли позорно това?” Тъй им каза той. Ала те вървяха след нея и дори го не слушаха. А други се смееха и казваха: “Кой е пък този?” Ала блудницата чу думите, повърна се и отиде при Иешу. Тя го запита: “Де живееш, раби? Аз искам да дойда при тебе!” А той отговори: “Нито сласт ме гони, ни от ревност вика душата ми по тебе: що ти е де живия? Ала рано е за тебе, сестро моя, да отиваш там, дето живее Син Божи!” И щом рече “Син Божи”, ревнаха против него вси завистливи гърла на младежи и старци – и сметка му поискаха за кощунството. Ала той им не отвърна нищо. След малко го нямаше в тълпата.
Шимеон бар Калипаи. Не го обича Иерушалаим, не го обича Свещения град... И до мене стигна мълва, че в думите му съскала гордост – и той говорел с явно презрение към тълпите... Та може ли инак? – Той е влязъл в Иерушалаим – да раздава съкровища на дух, а – кога си е отворил шъпата – празна я е намерил... Не е то синагогата на Кефар – Наум!... Там, в Иерушалаим, има знатни по дух, горди по мисъл, богати по знание: що би им говорил един назарянин?
Зина Законник. Не го знаеш, Шимеоне! Не мълвиш право! Той пак ще надвие! О, едра душа е той! Кога го слушам да увещава народа в нови пътеки на мъдрост, аз гледам душата ме – сякаш напрегнала мишци да подигне този народ и да го понесе навръх планината! Та кой ще устои срещу чара на тънката му мъдрост – и кого не ще съблазни алмазът на простата му реч, дълбока като пропаст и гъвкава като папирусова вейка? О, след него ще тръгнат всички, цял Иерушалаим ще повлече мантия по него – та дори железните орли ще се озърнат!... Но – от друго се боя аз: ще ли го търпи санедринът77 ? – Коен-хагедолът Кайафа от собствени коси ще му усуче въже – и ще му стегне шията с него... Те се боят от свенлива мъдрост. Плаши ги сянката на всеки проповедник: това е бедата. А да знаеха изтънко неговата проста назаретска повест, не биха се бояли. Но – страх ги е: след него вървят законници и знатни мъже; той води спорове с книжници и тълмачи на Тора; той привлича сърцата на всички жени... Има от що да се бои санедринът: по стъгдите ще се чува само името на Назарянина!