- Не! Не лежи грях в това! Аз знам: те Ме отрекоха още кога се родих – и в очите на дърводелеца просъска веднага омраза към Мене, защото бях чуждо дете! А Моята страхлива майка се боеше дори да Ме защити! Братята Ми приготвиха вериги за Мене, сякаш бесноват се готвеха да оковават! – Не! Няма грях в словото Ми! Няма грях!
- ...А не се ли боиш от присъдата на санедрина? Книжници и садукеи Те следят по всеки завой на улиците, по всеки кът на стъгдите. Те вървят след Тебе в синагогата и записват всяка хула, що си метнал върху техния бог, и всяка хвалба, що си изрекъл за Бога, с когото се гордееш, че живее в сърцето Ти. Ни един зловерник не е отбягнал тежката ръка на това многоглаво чудовище, ни един кощунник не е умрял от своя смърт, ни един ругател на старата вяра не се е спасил от мрежите му. Седемдесет и един човека брои санедринът на Свещения град: те до един Те следят, а Ти си сам - и не можеш избяга! Ти не знаеш зловещите пръсти на прокуратора, ни гаврата на всеки нововерец, ни мъките на разпятието, ни изтезанията в подземни ледни тъмници: о, жестоки са те!Ти не ще изнесеш на слаби рамене бремето на нечута мъка и Твоите уста ще се отрекат в мига на страшното изтезание от всичко говорено. Ала и тогава Кайафа не ще Те пожали, защото зъбът на закона е остър и жилото на ромска присъда се не чупи о никое разкаяние!
- Не! Не! Аз няма да се отрека! Аз ще умра от мъките (аз ги виждам: те още отсега пърлят моята душа!), ала смъртта не ще ме уплаши! Не, не ще изтрия с подло отричане онова, що съм с кръв и сълзи писал цял живот! - Води Ме на смърт: Аз съм готов!
VII
И като изкуси Сина Божи с думи и помисъл, Духът начена да го изкушава с видение, образ и личба. И възнесен бе духом Иешу бар Иосеф навръх висока планина, за да бъде изкусен от Духа. И светнаха пред очите му в багра картина вси съкровища на вселената.
Там се сливаха игриви блясъци на злато с мек шъпот на сребърни лъчи, а в пъстро сияние на самоцветни камъни с гънеше кротката белина на едри рогове еленска кост.
Там съскаха в позлата и вълшебна обкова вси оръжия, корони и престоли на царете - вси съкровища на властниците, трупани векове и пазени от нож на хилядна стража, вси скъпи сгради на света, строени години от рачителна ръка на сръчни майстори.
И рече му Духът (а Иешу не знаеше дали му говори Дух Божи или - Духът на Божия враг):
-Погледни! Всичко това ще бъде Твое, ако паднеш, та Ми се поклониш! Изведох те да видиш онова, що съм Ти отредил като дар на свой Син. Защото не трябва Син Божи да живее в немотия – и онова, що е съкровище на баща Му, трябва да стане Негов имот. Как ще дигнеш падналия, ако шъпне немощ в жилите Ти? И как ще дадеш щастие на беден, ако живееш самин с просия? Не рачи Бог - син Му да протяга свенливо ръка за дребен кодрант84 пред онези, що са грабили и нудили другите да им служат, та сами да живеят в разкош и безпътство! Погледни, Сине Мой: Твое ще бъде, ако паднеш, та Ми се поклониш!
А Иешу бар Иосеф не разбираше Дух Божи ли му говори тъй, или - Духът на Божия враг. И не знаеше що да му отвърне.