А после Духът му рече:
- Ти ще имаш всичко, що виждат очите Ти: колцина имат това, Сине Мой? - Никой го няма. Ти ще раздаваш корони, престоли и царства на своите избраници, а на онези, що следват Твоята мисъл и слово, ще даряваш злато, скъпи камъни и невидени съкровища. Цял свят ще покори тогава алмазът на Твоята мисъл, а златният пясък на Твоята милостиня ще свие под нозете Ти дори сенките на Твоите врагове. Ти ще преобразиш света с едно движение на ръката - и ще посипеш с лъчи душите на своите данници. Та цял свят ще стане честит - и вси тленни царства ще угаснат, за да лумне зората на Твоето ново царство, което не ще има край! Всичко ще бъде Твое, ако паднеш и се поклониш на Тогова, Който е Твой Баща!
Ив гласа на Онзи, що говореше, се засмя гордост; а Иешу бар Иосеф улови трепета на Неговия глас - и разбра...
- Не, не! Няма да падна! Няма да ти се поклоня! Та ти ли си Мой Баща? Нима аз съм Син на Измама? И защо ми са твоите тленни съкровища, несторили още никого щастлив? Не е роден Син Божи сарафин да бъде, ни - страж на бренни съкровища! Вземи си отровния светлик на тази огромна измама, погубила толкова свят до днес! Не ще ти се поклоня! Та и самому Богу, да ми се явеше в плът, не бих се поклонил! В дух се явява Бог човеку, защото дух е Бог: в дух трябва да му се служи - и духом да Му се въздава почит. Кому е Бог предложил злато и бисери до днес? Не, не ще повярвамникога в безсмъртието на това, що има образ! Махни се от Мене: няма да падна, няма да ти се поклоня!
А после Духът поведе Сина Божи към бездните на душата, за да го изкуси с откровение.
И Иешу бар Иосеф видя мрак пред себе си, а в дъното на този мрак светкавици тъчеха златна мрежа. И там бе страшно и зловещо. И не чуваше се ничий глас.
Тогава му каза Духът (а Иешу бар Иосеф позна, че Дух Божи му говори):
- Пред Тебе е Първата тайна. Ти стоиш и чакаш да се открехнат небесата. В първото преддверие невидим човек ще изтегли меч, та ще Те прободе. Готов ли си за смърт?
- Готов съм, Отче Мой!
- Пред Тебе лежи книга, запечатана със седем печата. Тайна след тайна ще разбулваш и печатите ще падат един по един. А силен ли си да пронижеш с меч книгата - печатите ще паднат отеднаж. Но кога разгърнеш Книгата на тайните, за да прочетеш словото, що си мечтал години, ти ще видиш, че книгата е празна!... Бели листа ще разгърнат пръстите Ти. Не ще ли посърне душата Ти в отчаяние, кога видиш книгата празна? Не ще ли рухне Твоята вяра, когато разбереш, че няма нищо там, дето си дирил всичко?
- Кълна се: ще пребъде вярата Ми, Отче Мой! Кълна се: не ще рухне!
- Ти ще прочетеш Книгата на тайните. Тя е бяла, защото са слепи очите Ти за небесни писмена, ала - ще се отворят очите Ти - и Ти ще прочетеш. На олтаpa стои чаша с Вино: Кръв е това Вино - и Ти трябва да я изпиеш без погнъса. На жъртвеника стои поднос с Хляб: Плът е този Хляб и Ти трябва да я изядеш без отвръщане. Не ще ли Те погнъси вкусът на Кръв - и миризмата на Плът не ще ли Те потърси? Ще ли намериш смелост да изпиеш Виното и да изядеш Хляба?
- Имам смелост. Отче Мой! Ще изпия Виното и ще изям Хляба! Това е Кръв на Тайна и Плът на Откровение!
Ти ще видиш душата си опетнена с язвата на човешки грехове - с вините на цял свят заклеймена - и Ти трябва да понесеш страдание за изкуплението на вси прегрешения. Ти трябва да приемеш на своята плът всяка язва, а на душата си всяка вина! Готов ли си да отидеш на мъка, разпятие и смърт за грехове на непознати? - Ти ще видиш, че душата Ти става блудница, митар, злодеец и похитител: не ще ли се погнъсиш от своето дело? Готов ли си да приемеш смърт -дори когато знаеш, че никого не ще изкупят Твоите страдания - и мъките Ти не ще спасят ничия душа?
- Готов съм, Отче Мой! Готов съм за смърт -дори за безвъзмездна смърт съм готов! Душата ми не иска отплата за подвиг - и награда за смърт, дори когато знаеш, че никого не ще изкупят Твоите страдания - и мъките Ти не ще спасят ничия душа?
- Готов съм, Отче Мой! Готов съм за смърт - дори за безвъзмездна смърт съм готов! Душата ми не иска отплата за подвиг - и награда за смърт.
Тъй четиридесет деня и четиридесет нощи Духът изкушава Сина Божи чрез слова, знамения, личби и видения.
А кога измина сетнята нощ, изгуби се Духът, мрак падна пред очите на Назарянина - и страшно мълчание вледени душата му.
И видя тогава духом да се приближава до него Бог, ограден от светлина голяма. И лъчите пееха, та душата на постника се изпълни с божествени звукове.
И видя Бога, че пристъпи, та го прегърна - както баща прегръща първороден син. И мрачната пустиня се изпълни със светлокрили ангели, а небето се разтопи от сияние. И усети Иешу в душата си голямо слънце, което трепетно изгрява - и пръска бели безкрайни лъчи.