VIII
Богато накичена горница на Мириам от Мигдол в Иерушалаим. Над високия корниз се редят позлатени нарове и маслинени венци от мед, а над тях се изгъва таван като кубе с отвор в средата, затъкнат с теменужна слюда. На пода губери. Вратата - широко разтворена. Вижда се просторен каменен двор, лози и над зида висока ограда от смоковнично дърво. Край стените на горницата, дето няма губери, сивите плочи на гранитния под отразяват светли изваяния, високи алабастрови чаши, златни светилници и тъмни винени амфори, изписани с червена глеч.
Иехуда от Кериот85(влиза, без да погледне в горницата; погледът му е наведен, лицето му -замислено; спрял се край един египетски стол, съзира до стола полегнал човек с окъсани дрехи, рошава глава и побеляла брада; човекът спи дълбоко; лицето му е скръбно,сбръчкано, посърнало; Иехуда търси с поглед някого и вижда Мириам от Мигдол). Мириам, кой е този? Дали не си почнала да сбираш просяците и слугите на Кайафа при своята врата? Защо му не кажеш да спи вън?
Мириам от Мигдол. Не го буди, той ми е баща.
Иехуда от Кериот. Баща ли? Ти нямаш баща. Баща ти падна под секирата на един ликтор преди две години, в деня на големия бунт: аз помня това -Кой е този?
Мириам от Мигдол. Остави на мира стареца: сродник ми е!
Иехуда от Кериот. А как се казва твоят сродник? Той с просия ли живее? Та ти нямаш сродници!
Мириам от Мигдол. Той се казва Шимеон бар Йона86. Той е рибар. Някога ловеше риба, а сега лови човеци87...
Иехуда от Кериот. Човеци ли лови? А кой му е дал този хубав занаят? И много ли печели? (Навежда се над заспалия.) Да. Той лови хора и ги продава по тържищата за роби. Не обичам тези ловци. Виждал съм в Александрия и Коринт такива ловци на човеци. Те печелят много. Ала узнаят ли го хората на прокуратора, ще му изстинат лесно стъпките. При тебе ли живее той?
Мириам от Мигдол. Не. Той си има дом.
Иехуда от Кериот. Тогава що дири тук?
Мириам от Мигдол. Той не продава роби.
Иехуда от Кериот. Виждам. Неговите дрехи не са дреxи на имотник. Ти се шегуваш. Що прави наистина той? Аз го виждам пръв път при тебе.
Мириам от Мигдол. Той носи на хората ново учение за живота: лови ги в мрежите на Божествена мъдрост...
Иехуда от Kepиoт. Не знам. Този бедняк не прилича на книжник - и той сигурно не може дори да чете. Кои са негови ученици?
Мириам от Мигдол. Той разнася чужда мъдрост. Негов учител е младият пророк Иешу бар Иосеф.
Иехуда от Кериот. Него знам. Да оставим неговия ученик да спи! Сега всички улици гъмжат от пророци. Човек не може дори да ги слуша; те мълвят едно и също. Когато се събуди, ще му кажа да си върви. Да бе по-богат, ти би вселила ревност в мене. (Тихо и страстно.) Мириам, ела ме целуни!
Мириам от Мигдол. Аз те не обичам, Иехуда.
Иехуда от Кериот. Шегуваш се. Но в твоите уста шегата е звучна като тих глас на далечни весла. Ти говориш хубаво. (Замисля се; лицето му потъва в скръбна мъгла; той снема от плещи златовезана мантия, слага я на една възглавница - и поглежда тъжно Мириам; той бавно приближава към нея; гласът му трепери.) Мириам! Аз не мога без тебе! (Мириам се дърпа.) Аз те диря три нощи: твоята къща бе затворена и никой ми не каза де си... Аз - не мога без тебе!
Мириам от Мигдол. Чула съм го. Не го повтаряй! Ти ми не трябваш, Иехуда!
Иехуда от Кериот. Което имам, то е твое: вземи го! Ала разтвори сърце за мене! Когато съм при тебе, аз те галя с поглед, диря те с копнеж, както се дири далечен погаснал сън, милвам те с безумни пламъци в душата. А кога те няма, дните ми са тъмни и посърнали, без тебе скитам в мъгла, без тебе - не мога!
Мириам ога Мигдол. Що твое да взема? Не ми трябва нищо. Аз намерих всичко, що ми трябваше.(Отдалечава се.)
Иехуда от Кериот (гледа я с размътен влажен поглед). Защо си отиде от мене, мой саронски крине?
Мириам от Мигдол. В очите ти блести роса, която ме плаши... В твоя поглед ще пламне безумие!... Страх ме е... О, аз не те обичам такъв! Върви си, върви си: аз виждам - ти искаш жена! - Не, не ме допирай!
Иехуда от Кериот. Аз няма да те доближа: не бой се (Мрачно и диво.) Ти обикна други: много други - след мене... И сякаш мене никога не си любила... Ти забрави всичко - и мене - и думите ми - па - и нашите дни. Някой е пресякъл душата ти с брадва сякаш през тези три деня, когато се изгуби от мене... На устните ми трепери още лудият мирис на твоето тяло, а ти си вече ледна - и бягаш от мене - и криеш лице... Колко късо щастие ми даде ти! А на другите даде - себе си - цяла себе си. Ти ме забрави.