Мириам от Мигдол (тихо;гласът й трепери, извива се в страстни тръпки; накрая замира). Не, не, Иехуда! Ти не знаеш! О, ти не познаваш Тогова, Когото обичам. Неговите мишци са по-слаби от твоите: те са като мишци на мома, ала гласът Му е буря, а погледът - тържество на пламъци, огнен празник, море от лъчи! Той не е дързък като тебе - да се бие с ромските стражи, ала пред Неговата смелост цял народ трепе ри - и аз съм виждала да спира побеснели тълпи с движение на своята десница! Той няма твоите буйни черни коси и смолести очи, ала косите му са червени като пожар - и очите Му - зелени като море! Той се не кити и като тебе с алмази, коприна и злато, но движенията му са движения на бог - и неговият ход пленява погледите на вси ромски граждани. О, в Неговия поглед се борят и преливат като в невярно и усетливо море вси багри на душевните вълнения - вси бури на гнева - вси признаци на кротостта!- Не, не: това ти не знаеш, Иехуда! Той е хубав! Той е най-гиздав от всички, що съм срещала досега!
Иехуда от Кериот (унесен в думите й, спира се до спящия човек; гледа го мълчаливо, ала погледът му не лови нищо видимо). Обичаш ли го много, Мириам?
Мириам от Мигдол. О!
Иехуда от Кериот (тихо, с любопитство). Желаеш ли го?
Мириам от Мигдол (закрива лицето cиe ръце; мълчи; после си бавно снема ръцете; гледа далек пред себе си). Понякога - неудържимо: бих Го разкъсала от страст!А кога съм при Него, не смея и да си помисля за прегръдка: вижда ми се гузно, нечисто, зло. (Мълчи.) Ала тук - нощем - в леглото си! О! (Бързо.) Аз не съм видяла ръце, които биха прегърнали по-плътно от Неговите! Не помня снага, която по-лудо и тръпно бих преплела о своята!
Иехуда от Кериот (тихо, със зъл съсък). Имал ли те е? Той имал ли те е?
Мириам от Мигдол (с гняв). Не говори! Не говори това! Той - не само мене - Той - никоя не е имал!
Иехуда от Кериот (зло). Но ти...
Мириам от Мигдол. Аз ли?- Аз не деля нощи никого, ако не го видя да пълзи пред мене и да целува като роб праха по моите сандали! А и тогава, кога пие наслада от моята плът, аз го презирам! Но Мириам от Мигдол, която цяла Сирия нарича Чаровна блудница - о, тя не ще извърши блуд с най-скрития си блян! Не, не! Ти - и Той - не сте едно!
Иехуда от Кериот (замислен). Но кой ще бъде той?...
Влиза Луканус Иустус. Той е снажен, горд, замислен. Орловият му нос, острият подбрадък и силните челюсти издават власт и сила. Погледът му е мрачен. Той върви тежко, с широки движения и плавен ход. Изглежда спокойно Мириам и Иехуда. Кракът му се спъва о спящия човек.
Луканус Иустус (сепнат). Кой си ти? Ставай! Тука не е площад!
Шимеон бар Йона (пробужда се; плахо се възправя; неговият поглед е страхлив; ръцете му висят като откъснати; той е бос, дрехата му е скъсана, на главата му стои гъжва от коноп; очите му минават от ромянина към Иехуда и спират поглед на Мириам; в гласа му има молба). Дъще моя, да вървим! После не можем Го намери!...
Лукануc Иустус. Стой! Де ще вървиш? - Няма да излезеш оттука, додето не кажеш кой си!
Шимеон бар Йона. Аз съм Шимеон бар Йона, рибар.
Луканус Иустус. Тука не е езерото Тибериас! Аз не обичам миризма на риба! (Показва му вратата.) Можеш! - (Към Мириам.) Благородна девице, чиито бракове не може всеки да преброи! Изгнаникът на Рома те приветства! (Сяда на големия египетски стол.) Аз дойдох да чуя звъна на твоя хубав глас, макар да се не вслушвам твърде в думите ти: дойдох да го чуя, защото при неговата музика съм свикнал по-правдиво да разсъждавам. Ти говори с приятелите си: аз не ще се пробудя от своя философски блян! (На Иехуда.) И ти, потомче на безславни царе - не се грижи! Целуни я! Изживейте край мене своя упадък като хора! Аз не мразя Венус, макар да любя Минерва: не ще ви се меся! - (Вади от гънките на тогата си два свитъка; единия хвърля на губера, а другия разгъва на коляно; чете, без да слуша околните.)
Шимеон бар Йона (от прага). Аз ще вървя самин, моя дъще! Ти остани - с тези мъже!
Мириам от Мигдол. Ще дойда и аз по-сетне... Но - не можеш ли Му каза да дойде тук?
Шимеон бар Йона (с презрение). Тук ли? Да дойде в къщата, която помни толкова много грехове? - Не, Той не ще влезе в тази къща! Ногата Му не ще стъпи по тези скъпи килими, погубили душите на толкова мъже! Очите Му не ще спрат на златните чаши, от които тръпни устни са пили грях; погледът Му не ще косне свилените завеси на леглата, дето са се борили за живот и смърт толкова души! Той не би делил ни за миг светлината на тези ваяния от кост и сребро, които разнасят позорна миризма на чужди богове! Не, дъще: Той не ще дойде в този дом!