Луканус Иустус. Този червенокос е бил прав. Нравите на Сирия са жестоки. С камъни не трябва да се убива. И народът не може да присъжда смърт. Ако някой е провинен, нека го съди прокураторът. Власт се не раздава по улиците - и стъгдите не са преториум94.
Иехуда от Кериот (тихо). Той е!... Да, той е! Що говори с него, Мириам?
Мириам от Мигдол. Аз бях цяла в трепет, бях уплашена и разгневена. Аз се дърпах, ала те ме теглеха грубо към себе си - и ми показваха ножове... Те продаваха и душата си за моите милувки, а сега искаха да ме убият, защото съм била блудница! Аз ги мразех стръвно - и гледах да се откъсна - и плачех за ръка, която би ме грабнала, та би ме отнесла някъде далек... И тогава дойде Той с учениците си - и Той ме спаси. Можех ли да Го не обикна? Можех ли да Му не благодаря?
Иехуда от Кериот. Но що говори ти с него - с този пророк? Той хубав ли е?
Мириам от Мигдол. Аз Му казах – о, тогава цялата ми душа говореше! – казах Му: “Раби! Онзи къс, що бе останал в мене от душата, сега е само грях и погнъса! Ох, колко ме боли онова, що раздраха в мене хората! - Къде да вървя, раби? Ако и Ти ме отхвърлиш, дай ми по-добре нож! - Къде, къде да вървя?" А той ми рече кротко: „Вземи онова късче душа, що живее в тебе – и с плач Ме последвай!" А после сякаш ме забрави и каза на себе си бавно и замислено, без да вижда нещо: „За нея пръв път се наведох да пиша и това нима за нея сторих?" И дълбоко замислен, каза: „Не. Не за нея! За вси омърсени души, раздрани от кръв и сълзи - да, да, - за вси души, нирнали в блато на грях, за вси плачещи души на жени, деца и старци - за тях сторих това!" А после се облегна о каменния стълп. Аз лежех до нозете Му. И Той каза тихо: „Защо е дадено писмото човеку? - - Не! Писменият знак разпъжда хората и шиба болната съвест. А чия съвест е здрава? Ето ги - преди малко до един изпразниха стъгдата! Трите думи, писани с пръст, посочиха на тези вонящи души пирамида от петна, застанала над тях. Право ли е?" Но изеднаж се сепна, дръпна се от стълпа, та сякаш отпъди с ръка някой невидим, който Го следеше - и рязко продума с висок и твърд глас: „Не! Син Божи няма втори път да пише!" А аз целунах тогава Неговите прашни сандали - и разбрах, че наистина Той е Мешиах. И запитах Го: ,Да вървя ли с Тебе Мешиах?" Ала Той се сепна, като ме чу - и се разгневи, че съм подслушала думите, що бе казал на себе си. И Той ми каза: „Кой ти даде да слушаш душата - да слушаш чужда душа, която се бори и бълнува? Отде идеш ти? Коя си ти?" Но аз кротко Му казах - и плач имаше в моя глас: „Пусни ме, раби - пусни ме след себе си!" А той ми отвърна: „Ела! Когато се разкаеш и станеш друга, ела! Ти ще видиш това, което на малцина съм обещал! Ела да видиш чудото, което светът е чакал векове! Ти ще видиш как умира Син Божи!" После с тих и чужд глас ми рече: „Късно е. Нощ настъпи. Полека стъпвай! Недей настъпва заспалите, които нямат дом!" И после ме остави на Шимеон бар Йона, който е негов ученик.
Иехуда от Кериот. Аз не съм виждал този човек. Как му е името?
Шеломит Танцувачката. Той се казва Иешу бар Иосеф. Говорят, че се учил в Александрия. Той не е хубавец. Но говори добре.
Луканус Иустус. Трябва да е мечтател. Аз също не съм го чул. Но неговата мъдрост изглежда разкъсана. Сигурно се е заел да изправя човешките нрави. Негов учител трябва да е някой платоник. Добре е казал. Аз също не обичам да си пилее човек душата по жени. Мъжът трябва да се ожени, защото бракът е начало на здрав живот. Рома се издигна върху семейството: Вечният Град укрепна от деня, когато грабнатите сабинянки родиха на империята деца. Аз съм също женен, но моята жена умря. Моите синове бяха убити, защото нарекоха Сейана95 злосторец.