Иоканаан бе мъж високоблагочестив.
Той учеше хебреите да прегърнат добродетелта, да заживеят по правда и да приемат кръщение, след като станат угодни Богу. Той ги учеше да слеят чистота на тяло с ведрост на душа.
Флавиус Иосеф*9: „Древности”,
XVIII:7
Не ме оплаквайте, братя мои: аз влязох през едната врата, а излизам през другата! Ала вие сте за оплакване, защото вашата загуба не ще смогне оплака ничие око.
Раби Баалшем Тов:
„Последни думи към учениците”
I
Мъжът, напътстван от Духа, излезе да проповядва по земята на своя народ. И обърна Духът очите на цял народ към Мъжа, та мнозина повярваха в него, а някои тръгнаха подире му и не го напуснаха вече.
По стъпките му звънтяха приказки за молби и чудеса, а пред него цъфтеше почитта на цял народ. И дванадесетте вървяха с него, та ловяха всяка дума, отронена от устата му - и криеха в сърцето си всеки негов шъпот като рядко съкровище. А той не знаеше дори имената на онези, що го следваха, защото бяха мнозина.
И вървеше Мъжът, напътстван от Духа, по градовете на Иехуда, по селищата на Гелил ха Гойим, по паланките на Шомерон, Идумея, Десетоградието и отвъд Иарден.
И вредом поучаваше по синагоги, проповядваше по улици и учеше по стъгди. И хората кретаха след него с бедните си души, защото бе силен и словото му имаше власт.
И спря един ден с апостолите на един висок хълм, а край него се струпа много народ - да слуша.
А Иешу бар Иосеф възлезе навръх хълма, та почна да поучава с тези думи:
„Не е за бедни духом Царство небесно, защото ще пропилеят по стъгди и сборища имота на Бога: беден не знае да пастри добро, ни да къта добив.
Не е за скръбни утехата на Царството Божие, защото ще го сметнат за пир и сватбена веселба:скръ-бен не знае да се радва от сърце, ни да се смее - както се смее детето.
Не е за кротки наследието на земята, защото злосторци ще разхитят венеца му и ще погасят звездите му: кротък не умее с бич да брани наследие, ни с меч - стежание.
Не е за гладуващи и жадуващи правда наситата на бъдно възмездие, защото преситени ще заспят: кани ли се на угощение сит и на пир - пиян?
Не е за милостиви прошка Божия, защото сами ще наченат да прощават: земята би се препълнила с нечестивци, щом всеки види, че се прощава и най-върл грях.
Не е за чисти по сърце боговидство, защото слепи очи не виждат нищо: Бог разкрива себе си на очистени, а не - на чисти. Бога вижда целомъдрият, а не скопецът.
Не е за миротворци осиновяване Божие, защото венец се дава след бран, а не след мир: онзи, който мирно живее, ще бъде победен, а Бог осиновява победителя.
Не е за изгнаници зарад правда Бъдещият град, защото този град не е стряха за прекълцани нозе: до Бъдещия град стигат само нозе, свикнали на ход и над-бягване.
Чуйте Моята проповед за Царство Божие и Моето учение за Бъдещия град!
До днес хората, за да угодят Богу, плачеха, въздишаха, хлипаха, стенеха, сдържаха се от вино и ше-хар, страняха от жена, раздираха одежди, обличаха вретище, не си режеха косите, посипваха с пепел главите си. А беше ли доволен Бог от тях? Безумие бе то и заразна болест бе човешката тъга: от човек на човек минаваше тя, за да разяде тяло и душа. Ала - доволен ли бе Бог от тях?
Питам ви, братя мои: нима се е спасил някой с плач? Та чии грехове изкупи човешката скръб?
Притча и посмешище станаха вси негодници, полетели в пустинята за духовна мърша: гавра станаха всички, що падат от яма в яма, защото вървят и зяпат небето.
Истина, истина ви казвам: на гробница се обърна земята - на гробница, дето от гроб на гроб плаче светът.
Истина, истина ви казвам: на пустиня се обърна душата човешка - на пустиня, дето злобно подскачат шакали - и хиени разнасят дългия ек на човешката мъка.