На мъка и подвиг ви уча, братя мои:
- На мъка по вечното, що се губи всеки миг по-горе, що лети по безкрайно витло навъзбог, що чезне към небето - както чезне светлината на заник;
- На подвиг за другите, за себе си, за човешката немощ, за идния човек, за Бъдещия град, за неведомо Царство Божие, за неведом Син Божи!
Който има уши - да слуша!"
И като каза това, Иешу бар Иосеф слезе от хълма и дванадесетте тръгнаха след него. Замислено бе лицето му и никой не смееше да го запита. Защото не разбираха всичко.
А народът се чудеше на думите, ала малцина проумяваха що им се говори.
И тези малцина мълчеха, защото всеки бе открил в душата си стръмна пропаст - и се бе уплашил от нея.
II
Те седяха в тъмния кът на голяма горница, под синкавата светлина на кандилото.
Той бе най-младият пророк на Иехуда и мнозина го зовяха Мешиах. А другият бе старец Никодемос100, един от хората на санедрина.
И те седяха там, в тъмния кът - замислени, вгледани в мрака навън, и приказваха. По сухите лица на двамата съразговорници се лутаха заспали лъчи и мракът поглъщаше това, що изричаха устата.
И единият, старият Никодемос, говореше с тъмен трепет на гласа - както се говори за върховна тайна, доверявана от уста на ухо - между двамина. И в светлото ликуване на неговата реч душата се прекланяше пред Оногова, когото е чакала дълго време. И той дори не вярваше, че с него наистина говори Мешиах.
А другият, най-младият пророк на Израеля, говореше с увереност и власт - както се говори на дете.
- Раби! - каза единият. - Защо укри Вечният от своите чеда Делото на Съдбата? И защо никому се не възвести насъне или наяве настъпващата Гибел? - Ето: Ти казваш, че пожар ожида Свещения град, а дните на храма били дни преброени. Ето: Ти мълвиш, че тугини ще налетят град и храм, за да ги разсипят до камък. Защо укри от нас Йехова Делото на Промисълта?
- Недей - каза другият, - недей мята хули по Непознатия! Та що си ти, за да ти се разбули потайна пътека - кой си, та да знаеш що гадае Бог? Ти си бренна плът и малко дим. А утре прах ще станеш! Дух на дух се доверява - и плът - на плът. Ти дух ли си, та чакаш откровение от дух? Ти си пепел! Народът е като човек: за своята вина не може да не изтегли мъка. Ти питаш защо не дава Бог показалец за участта на народа. Та що? Кога вършиш грях, не знаеш ли, че за греха има казън - и тя върви като неотлъчна сянка зад него? Защо ти е друго знамение? Бог ти е дал всичко, що трябва. Народът живее и греши, прави добро и накрай умира. Кому трябва часът на неговата смърт? Всеки грях скъсява живота на душата и диханието на плътта: не сещаш ли след всеки грях чемерен знак, че си се доближил отеднаж до своя сетен час? - Но преди да издъхне, народът изпуска въздишка - и в нея излива скръбния помен за всичко добро, що е кипяло в душата му. И ето: не сещаш ли, че Бене Израел изпуска своята - едра сетня въздишка? - Мешиах се зове тази въздишка - и след нея Избраният народ не ще поеме дъх. Всичко голямо, ширно и прозрачно, що е кътала душата на Иехуда - лети в тази въздишка. И - тя ще бъде край на Избрания народ. Ала светът ще я приеме и спастри като съкровище, защото с тази въздишка ще излезе и душата на народа - и ще се разтопи като снежинка в душата на света. Чашата с вода не ще прелее, щом капне в нея лист от тръндафил: та не е ли най-скъпа украса за тази чаша - този пурпурен лист? Затова Мешиах не е само изкупление на Израеля: изкупление на цял свят е Син Божи.
Народът му ще го пропъди като незнайник - отвъд живота ще го прокуди: там, дето душата му ще се слее с душата на вселената. Кой скъпи своята сетня въздишка, та и Бене Израел да скъпи своя сетен цар? - Слова на тайна ти разкрих: пази ги, защото иде време, когато с огнени клещи ще се изтръгва от устата всяка тайна!
И после единият запита:
-Достоен ли съм, раби, да ми разбулиш тайната на спасението? Верни ли са думите на отколешни пророци, че дух в дух преминава - и плът се в плът прелива, за да се роди човек изново?
А другият му отвърна:
- Тежки са Моите думи за неукрепнал дух, та няма всичко да ти кажа. Ала - и малкото, което ще чуят ушите ти, би разбило твоето сърце - Спасение няма - освен спасението, що иде извътре и преобразява тяло-то в душа, а душата - в дух. Лъжа е пълзяла из устата на всеки пророк, мълвял, че грях се прощава, че дух дух издига и плът пречиства плът. Човек се ражда много пъти, ала умира само веднъж: пази се от смърт!