Ала Никодемос не разбра словата за едничката смърт и запита Иешу бар Иосефа:
- Ако е тъй, отде да чакаме ръка и поглед - да ни подигнат? Не ще ли всички ни сполети страшната едничка смърт, след която няма възкресение?
А Иешу бар Иосеф отговори:
- Поглед и ръка ли чакаш? Та що е поглед за слепец - и що е за сакат десница? Няма друм за хромия и за безокия не блести слънце. Що искаш ти? Нима словата на четирма големи пророци и думите на дванадесет малки дадоха до днес ум на санедрина? Не ляхте ли чужда кръв за свой грях и не пръскахте ли водата от своите измити ръце по племето на Бене Израеля? Всуе дирите пътеки за спасение и напразно вашият скъден ум обглежда лъжите на свещената книга! - -Един друм има за вас: Мешиах се казва той. Ала колцина между вас познават тази дума? Врекохте се Богу някога - служба да Му служите. И на Избрания народ се обещахте да шътате като верни ратаи. Ала неверен лък са вашите оброци, дадени Богу: лъжа е пърхала в душата ви, кога сте ги давали. Една кръв само би ви измила: на Мешиах кръвта. Но се боя да не я пролеете сами, та да си навлечете клетвата на Оногова, Който е пратил Мешиах. Пазете се, говоря ви, защото много пътеки се сплитат в душата ви. А горко на този, що се опитва възел да разплита! - Изправи се някога раби Иешайаху пред вас - най-мощният пророк на племето ви, та разкри заплетените пътища на вашия грах. A вие го разсякохте с трион, защото изобличи вашата опетнена съвест и разкри на слънцето вашия позор. Не знаете ли, че Онзи, що ви предаде на робство и вериги за смъртта на своя раб - на смърт ще ви предаде за смъртта на своя син?
...Те седяха там, в тъмния кът на полумрачната горница - старецът и младежът, и двамата страшни и тайнствени - като сенки на древни царе.
И нощта превали, синята светлина на кандилото избена отеднаж и погасна, а през широкия отвор на каменния покрив се разсипаха плахи лъчи на зорница.
И тогава млъкнаха и двамата.
И разделиха се в полумрак, както се разделят разбойници, делили между себе си съкровищата на Вечността.
III
А по онова време проповядваше в пустинята на Иехуда човек строг, силен духом и с ведър поглед.
Името му бе Иоканаан Магид101, което значи Иоканаан Проповедник. Той зовеше света към покаяние и кръщаваше хората в река Иарден за прошка на грехове.
И казваха поклонниците Иоканаанови:
„Той е предтеча на Мешиах. След него ще се роди Обещаният и ще въздаде правда на Бене Израеля. Вървете при него - да ви кръсти!"
И летяха хората на тълпи в пустинята, сякаш там бе слязъл сам Бог, та ги спасяваше с дума.
И мълвяха още, че Иоканаан Магид е - за когото раби Иешайаху бе предрекъл:
„Ето: пращам своя Пратеник102 пред лицето Ти да приготви Твоя друм, преди да се явиш! - Глас иде към вас, синове на Бене Израел - глас на викащия в пустинята: - Пригответе друма на Господаря, прави правете пътеките Му!”
И стичаха се хората при Лъва Господен, изповядваха греховете си - и се кръщаваха в голямата река. Защото мислеха, че е доста да се разкаеш, за да станеш чист...
Зловеща бе пустинята, що бе избрал Иоканаан за жилище и стъгда на своята проповед. През деня разпалените пясъци обжегваха телата на вси дошли да се каят. А надвечер сетният дъх на горещ вятър разсипваше над плоската шир зловещ мирис на сяра, донесен от Мъртвото море, под което лежеха съсипиите на Содом и Гомора. И тази чемерна миризма възправяше пред ужасения ум на грешниците страшния спомен за греха, който не остава ненаказан.
А сутрин, щом слънцето се издигнеше над пустинята, по пясъците се плъзваха в тежка невидима мрежа изпарения от сол, които палещият вятър довличаше от солниците, изкопани отвъд Мъртво море. И солените пари режеха очите, разкъсваха клепачите и пълнеха въздуха с горчив мирис на отровни растения.
И под жестоките звуци на кръстителювия глас тълпите падаха на колене, за да ги опърли пясъкът и душата им да се разкъса от разкаяние.
А Иоканаан Магид носеше дреха от лъвска кожа, препасваше се с конопно въже и ядеше само треви, див мед и корени. И казваха с трепет, че слово Божие гърми от устата му. А други мълвяха, че е Мешиах, но се крие до време, за да се яви на земята като цар на Божието царство. Някои пък го смятаха метежник, що сбира тълпи срещу копията на ромския прокуратор и секирите на четиривластника.
Той бе, за когото веднъж майката и братята на Иешу казаха:
„Има човек, пратен от Бога. Името му - Иоканаан. И Слово Божие биде към него, та поучава и мълви мъдрост. Чухме, че поучавал в пустинята на Иехуда - за спасение от грехове... Да идем да ни кръсти!"