А Иешу бар Иосеф се засмя горчиво, защото разбираше, че го смятат молепсан от безумие, навлечено от таен грях.
И отвърна им с кисел смях:
„Иоканаан кръщава... А него кой да кръсти?... Вървете!"
И не пожела тогава да отиде.
А словото за Иоканаана стигна до храма на Иерушалаим, та санедринът се сбра да разсъди що да стори. И пратиха левити и коени - да го запитат кой е, в чие име кръщава и говори.
И запитаха го пратениците на санедрина:
- Кой си ти?
А той рече:
— Аз съм Глас Божи - и готвя друм на Обещания!
А те попитаха:
- Пророк ли си, от Бога пратен? Отговори:
— Не съм.
- Мешиах ли си?
И отвеща:
-Не.
- А кой си тогава? - казаха. - И в чие име проповядваш и кръщаваш?
И рече им Иоканаан Магид:
-Аз съм тръстика, клатена от незнаен вихър. Не виждате вихъра - ни отде иде, ни къде отива. Що - ако ви кажа кой мълви през устата ми? - Вие дойдохте при мене като съгледвачи и подслушвачи: нима нямам право да ви не кажа нищо? - Да бяхте дошли да се каете, разбрали бихте кой стои пред вас...
Ала те настояха, защото не знаеха какъв ответ да занесат на пратилите ги.
И запитаха отново:
- Та щом не си пророк, ни Мешиах, защо кръщаваш?
А той отвърна взор от тях, изгледа послушниците си и сбрания народ, па рече бавно и строго:
-Който носи в душата си една истина, може да я сподели с онези, чиито души са празни. И който е съзнал един грях, може да извика на покаяние онези, чиито погледи не съзират още язвите на душата.
И като спря взор на пратениците от храма, рече:
-От кръщение с вода ли се уплашихте, бедняци? - - Та не сещате ли, че иде след мене Друг, Който
ще кръщава с Руах Елохим? А то е кръщение с Огън и Тайна! Той може да е между вас вече, ала вие Го не познавате (и аз Го не познавам!), - защото никой не знае кога ще дойде Той. Вярно е: не съм достоен да развържа сандалите Му, а вие се уплашихте - да не съм Мешиах!... Но бдете, че ще се сбъдне старата притча: в ръката Му стои лопата - и горко на плевела, примесен в пшеницата! В ръката Му стои секира - и горко на неплодното дърво, израсло между смоковници!
А някои от сбраните, ученици на Елиезер бен Акиба (а той бе фарисей), запитаха кръстителя:
-Абрахам е наш баща. И Бог е сключил с него завет103: нима ще презре Вечният своите обети –ина своето слово нима ще стане враг? Защо сега ти ни плашиш с казън и смърт?
А Иоканаан им рече:
- Виждам ви душата изцяло, рожби на ехидната! С мъртвите слова на свещени книги ли мислите да отбегнете настъпващия гняв? Забравяте ли, че от тези камъни Бог може с една дума да издигне чеда Абрахамови? Не оскърбявате ли с безумни речи Божото всемогъщество?
И те се смутиха, свян покри лицата им - и отидоха си от него.
А Иоканаан обърна слово към сбрания народ, па каза властно: „Защо се гордеете, клетници, с бащи и деди? Нима намерихте в извора на своята кръв извор на спасение? Вие се гордеете, че водите потекло от Исаака104, син Абрахамов и Сарин. А знаете ли кой бе Исаак? Исаак значи посмешище. О, клетници! Посмешище се казваше вашият дядо!
А неговият баща имаше наложница, та от нея спечели син. И назва го Измаел105. Бащата обичаше повече Измаеля, защото бе рожба не само на плътта, но и на душата му. А Сара мразеше Измаеля, защото бе рожба на любов, а не на брак.
Кой бе прав в тази вражда?
Прав бе мъжът, но жената победи. Тя отвеки побеждава - с лъжа. Сара пропъди с хула и ругание своята робиня и сина й, та майката и детето трябваше да мрат отглади в пустинята. Но там се яви Бог - и възвеличи Агар, а на сина й обеща по-голямо потомство106 от потомството на Сара.
А и днес вие казвате: - Ние сме синове на Божи обет - и чеда на Божия милост! - Та имаше ли милост Сара, от която водите потекло? И - може ли да има Бог милост към вас? Вие пропъждате своите по-малки братя - да мрат отглади, а после седите и лениво говорите: - Абрахам е наш баща и Бог ни закриля.
О, клетници! Кога е закрилил Бог нечестивеца-и кого е спасила благородна кръв?
С що да говоря на вашата заспала свяст, която дреме и сънува спасение? С гръм и светкавица ли да ви плаша, както някога един законник плашеше от Синай вашите страхливи бащи?107 И те се бояха, защото някъде било казано, че който види Бога, умира. Та те вярваха, глупците, че Бог ще слезе при тях, за да даде закон на хилавите им души и да чуе думите на техните вонящи уста!
Не сте ли чули, че от нечестието иде нечестие, а от позора - позор? Та с какво надминахте бащите си, ако не – с позор и нечестие?
И сега мълвите, че Бог е длъжен да устои на думата си,