защото ви бил обещал милост и спасение... Да не мислите, безумци, че Бог е ваш длъжник?"
А някои херодиани, които бе подкупило златото на тетрарха, та се застъпваха за правото на ромската власт, го запитаха лицемерно трябва ли да се признава чужда власт и да се плаща дан на цезара.
А Иоканаан Магид им прободе с поглед душата, та видя лицемерието им и рече:
„И вие сте зли плевели по запусната нива. И вие сте
язви по снага, що се бои от измиване. Нима мислите, че дойдох в пустинята да уча митарите на хитрост и данниците - на страхливо покорство? Идете питайте онези, що хранят с омърсени монети вашата гноясала свяст - и що слагат пред страхливия ви поглед своите натруфени плашила!"
А после изгледа сбрания народ и рече:
„Едно време Иехаел, жената на Хебера Кенееца, уби вожда на ханаанците Сисара108, побягнал да се скрие в нейния шатър. Той заспа и тя заби кол в слепите му очи.
А Иехудит отиде в стана на Холоферна, отсече главата му109, та я донесе в града, за да я покаже народу.
Жени правеха това някога. А вие се боите сега от ропот, че ви плашат железните орли, пръчките и брадвите на ликторите и присъдата на прокуратора.
Смелост чаках от вас, несмели синове - смелост!
Ала вие сте по-страхливи от бащите си - и дори сянката, що мята върху стъгдата изваянието на цзара, ви плаши."
И като чуха това, мнозина казаха:
„Той ни зове към бунт."
А Иоканаан чу това и рече:
„Не към бунт - към мир ви зова. Ала не ще види мир със себе си онзи, който не е въстанал срещу всичко чуждо! Моят глас ви увещава да станете свои, но кой слуша моя глас?"
А мнозина книжници, като разбраха, че кръстителят не тачи закона, напомниха му, че свещените свитъци са дадени от Бога. И мислеха с това да насъскат срещу него санедрина - и да го изобличат в кощунство.
А той им рече:
„Ако съм невинен в грях, вземете камъни и сами ме убийте! Ала чуйте най-първо в името на кой закон дирите мъст - и под закрилата на коя правда мечтаете убийство!
Някога онзи, от когото водите своето потекло и с чието име се гордеете, защото се бил борил с Бога, излъга своя гладен брат, за да му отнеме първородството за паница леща110. Трябваше брат брата да нахрани - и да му поиска в отплата най-скъпото, що му е дадено от Бога. Защото скъдната душа на лихоимеца поиска и от брата си да отскубне: поиска да му вземе това, що се не купува на никой пазар.
И после Иакоб излъга баща си, за да получи благословия за първороден. А баща му бе сляп. И той се не посвени да излъже един сляп старец, който бе още негов родител. Ала пак жена бе направила това: майка му Ребека го научи да излъже, защото мислеше, че и Бог е сляп, както бе сляп нейният мъж...
И отпосле Иакоб, уплашен от братовия си гняв, избяга. Защото вашите страхливи бащи се осмеляваха само подло да лъжат, но се бояха да гледат хората в очите...
Що пишат вашите свитъци? - Те пишат, че самин Бог срещнал Иакоба, та му показал огнена стълба с ангели; а после Иакоб се борил с Бога - и го надвил...
Жалки синове на лъжовна гордост, нима вярвате още своите лъжи? Вашата надутост съчини лъжливи басни, с които - за да издигне себе си - унизи Бога! Та кой е чул Господ да помага на лъжци, да благославя измамници и да отнема първородството от едного, та да го дава другиму? И може ли да се върнат близнаците в утробата на онази лукава майка, за да сменят първородството си?
Кой вярва още, че Бог ще слезе да се бори с кого да е? И кой от Бога създаден би надвил Бога!
О, горко на лъжците, които векове мамиха леко-верните племена с големите лъжи на своите свитъци! И - за да не посмее никой да съди техните лъжи - те нарекоха свещени своите книги и ги заключиха в храма.
Що ви сбра в пустинята и кое ви струпа край мене? Аз ви не давам свитъци, не ви показвам чудо, не ви раздиплям скиния, не ви соча мълнии, не ви обещавам празници от пламък. Аз ви викам на съд и на разкаяние!
А комуто е мил храмът и неговите лъжи – нека се крие в него от навлизащата истина: там е тъмно и мирише на лъжа, на печено месо и на боси нозе... Нека върви там!"
А народът се разтревожи от думите на кръстителя и с глас, препълнен от мъка, извика:
„Раби! Не ни оставяй в мрачина и в отчаяние! Ти ни отне закона: дай ни нещо по-високо в утеха!"
И Иоканаан Магид тогава им каза с кротък глас:
„Вашите деди в пустинята бяха водени от облачен стълп111. А този стълп им сочеше непознати пътища и заплетени пътеки.
Но ето: не стълп, а слънце ви праща Бог и това слънце ви сочи най-прекия друм към Царство Божие.
Мешиах се казва това слънце!
Него дойдох да ви проповядам!"
И тогава двама от учениците Иоканаанови - Андреас бар Йона и Тодай бар Цефер112 - запитаха кръстителя: