„Раби, дошъл ли е Мешиах? И де да Го търсим?"
А той им отвърна:
„Кажете ми дошъл ли е - и аз ще ви кажа де да търсите!"
А мнозина от сбраните бяха помислили, че той говори за Иешу бар Иосеф, та чакаха да чуят неговото име.
Но Иоканаан не спомена ничие име, та народът отново почна да се колебае.
И кога се връщаха от пустинята, всуе се питаха един другиго кой е Мешиах.
IV
Човекът говореше със Себе си. - В буря ми разкри себе си, Отче Мой! В пламъци заговори към Мене Твоят глас! И Аз Те чух – и с жадни бърни изпих Твоите думи, защото словото Ти опива повече от шехар! Аз съм Твой пръст, Твой гъртан, Твоя стъпка. Аз съм Друм към Твоя пир и Тръба на Твоя гняв. Аз съм Цар, помазан от Тебе, Съдник, заклет от Тебе, Коен, миросан от Тебе. Защото съм Твой Син. Благодаря Ти, че Мене, недостойния, избра между всички!
— Ти Ми даде власт над вселената и вси сили на Живот и Смърт подчини под ръката Ми. Ти ми даде мощ с дума да разруша големия храм сред Иерушалаим и в три деня да го въздигна изново с движение на ръката - да го направя храм на безсмъртна почит и престол на ведро величие; Ти Ме постави над Живота и Смъртта и накара цялата вселена да затрепери от, гласа Ми. Благодаря Ти, че Мене, недораслия, избра между всички!
- Над бури морски Ме постави властник, Отче Мой, и над дъждоносни облаци ме направи господар. Вихрите слушат движението на ръката Ми и спират, щом дигна пръст. Бурните вълни на езерото Гин-Не-цар станаха кротки като дете, кога си прострях над тях ръката. И Моите апостоли видяха това и с трепет паднаха пред нозете Ми, та възхвалиха Тебе, Който си Ми дал тази власт. Чрез Мене ти изтръгваш слава за своето Величие от всяка смирена уста - и похвала за своята Сила от всеки праведен език, Отче Мой! Благодаря Ти, че Мене, невръстния, избра между всички!
- Прати Ме в света да сбера данници на Ново Царство - и Твое Царство да го назова. И Аз излязох между хората - и те разбраха, че не мълвя от свое име, Отче Мой! Царство на самоизкупление основах и смирените Ме последваха: Шимеон бар Йона, тихият рибар, тръгна след първата Ми дума - и каза на своя брат, ученик Иоканаанов, че е срещнал Мешиах. И Андреас бар Йона го последва. А много - хиляди - безброй - тръгнаха след тях, та тълпите се раздвижиха, защото чуха глас на чудо да мълви зад тях, а пред себе си видяха да свети дългочакана светлина - Твоята светлина, Отче Мой, зърнаха те! Благодаря Ти, че Мене, малкия, избра между всички!
Човекът говореше със Себе си.
V
...А край пророка, що кръщаваше в ширната пустиня на Иехуда, се трупаха безчисли тълпи. Цялата пустиня бе пълна с шатри, дето лежеха разслабени, хроми и прокажени, чакащи ръката на кръстителя да ги придигне. Слепци, глухи и сакати се лутаха в тълпата, мъчеха се да приближат до проповедника и молexa учениците му да го повикат при тях. Ала учениците бяха горди и в душата им пърхаше радост, че еднички между цял народ слушат отблизо речите на учителя, та немареха всяка молба.
И стичаха се бесновати, та се гърчеха в люти припадъци пред Иоканаана и неговите ученици, ала словата за покаяние не бяха лек. И болните с клетви напускаха пустинята и с хула на уста се връщаха в мрака на градовете.
И в безумието на общата врява се месеха виковена страдалци и отхвърлени от всички, губеха се в рева на сбрания народ - а над тях кънтеше железният глас на Иоканаана, тa зовеше към чистота душите на продадените, викаше към покаяние заклеймените с хиляди грехове, а после кръщаваше народа в талазите на мътната река.
Един мъж с ромска тога, везана по възкрилията с бисер и златна жица, си пробиваше път в тълпата, за да чуе проповедника. След него вървеше едър чернобрад младеж, чиито коси бяха стегнати с тясна лента от злато, както носят наследствени знатници от сир-ската провинция.
- Иехуда - рече ромянинът, - мислиш ли, че в това безумие на вярата има зърно истина?
- Не зная - отвърна Иехуда от Кериот, - питай някого от тях! Аз нито тегля от проказа, нито се кая за грехове. Ако ме води нещо сред тези тълпи, то е само любопитството. Не съм се кръщавал в Иарден, та да знам...
— Трябва да се запита някой. Аз съм виждал много изстъпления на вярата, ала това изглежда ново. Защо този космат ретор ги полива с вода?
— Не зная, благородни Луканусе! Мисля, че според него то значи прощаване на греховете. Аз ще те заведа някой ден при есеите, които също кръщават. Струва ми се, че Иоканаан е също есей: в думите му звучи тяхното учение, но има и нещо ново, което ме влече: аз искам да го чуя.