А после философът млъкна, за да чуе що мълви проповедникът.
„...На покаяние ви уча, защото близо е часът! Бийте до премала с юмруци гърдите си, пожелавали грях! Свещен гняв нека удря о камъните коленете ви, кога падате на молитва, защото вашите стави са пълзели по грешен път!
С плач и стонове се кайте! Да не пресъхват сълзи на очите ви, с похот гледали всяка срещната! С пост и жестоко сдържане пресушете снагата си, треперела за грешни милувки!
Пустиня трябва да стане душата ви – пустиня безводна да стане, - та Бог да я ороси с дъжд на откровение! Не мълви Бог на сити - и богатите не ще ви дят лицето Му!
На тогова, когото Бог намери разкаян, Той ново име ще даде, ще го въздигне и предимство ще му отреди на своя бъдещ пир. А на гордите, богатите и разпътните ще рече: - Шестина116 правят една ефа117. А шест гряха правят половин смърт. Разбирате ли това? - Тъй ще каже Вечният на онези, що пият вино от Газа, Сарепта и Cop. Така ще каже Той на онези, що пият шехар от Земба и Есхол. Така ще каже на скъперниците, пред чиито врати бедняци и болни плачат за кодрант и за лепта треперят на студа.
На вас, които не кърмите блян за спасение, говори Бог: - Що е пир без грозде - и душа без блян? Ала вие не знаете отде да берете бляновете, с които услаждате душите си. - Но подлъже ли ви мисъл, че в дома на изкуплението можете влезе със своите обични съкровища, то извърнете поглед зад себе си - да видите през рамо това, що сте оставили, спомнете си Лотовата жена118 и беглеците от Мицраим119! На солна скала ще ви обърне Бог - и на пепел ще ви направи! Защото в онзи ден Вечният ще направи небето от мед и земята - от желязо. Дъжд не ще капне и злак не ще поникне. А над света ще полети гладна Смърт - и Жестокост ще бъде името на онзи ден!
Казвам ви още: седем лакти платно са доста за дреха: ала стигат ли седем чисти мисли, за да пременитe душата cи в деня Шабат? A виe и тях нямате, клети бедняци!..."
И като видя между тълпата натруфени жени и знатни младежи, пророкът сгърчи гневно ръка, та с клетва я дигна към тях.
И рече им:
„На що да ви наподобя, дъщери на разтление и синове на сластна лудост? Блудницата е подобна на бдод120. На пъстра птица е подобна - на птица с корона от пера, с червена шия, с тъмни крила, накитени със сребърни перца, с багра опашка и очи като смарагд. Ала месото й вонее, та дори лешоядите го презират.
А похотливецът е подобен на бик от Башан, който вилнее и напада, реве от сласт и мирише въздуха, полита и ломи глава о скалите. Ала ще мине сластта - и топорът на етиопеца ще се впие в шията му, та ще разломи костите на темето му.
Що да кажа вам, знатници, що чаткате с желязно огниво зъб на бехамот, за да запалите огън? Що да кажа вам, които ходите по лов за вепри в гората Кармел или край езерото Гин-Нецар? Що да кажа вам, които с лебанонско и хелбонско вино залъгвате език и гърло? - От Дан до Биршеба ще гърмят стоновете ви в съдния ден - и по цялата страна Пелешет121 ще плаче вашата душа, без да й отекне някой!
Сласт бе повестта на вашата мъдрост: сласт и ненаситен грешен зной. От Ламеха122, що пръв между хората взе в ложето си много жени, до Шалома123, що преспа с триста наложници и смени седемстотин съпруги - вашата мъдрост е треперела от неизтъвство - и бълнувала е бедра, женски къдрици и мирис на гола снага! Не се ли изцеди вашият сластен сок, о, хора, за блуд родени и предосъдени на изгаряне от страст?
Вие имате за кумир жената. Ала не знаете ли, че сама жената без кумир не може? Та какъв кумир е това, което без кумир не може? Спомнете си, суетници, Рашела, която открадна от баща си домашните богове124, малките кумири от злато, на които се покланя-ше целият дом! И после, при Моше Законника, на излизане от Мицраим, жените скриха под седлата на камилите и мулетата златните кумирчета125 на египтяните, за да им се молят из пътя.
А вие избрахте за свой кумир тъкмо това, що не живее без кумир. Но там е вашето зло, че жената не ще избере за кумир вас, защото обича само бездушното. Кайте се с плач и стонове, кайте се с хлипане и биене в гърди! Вие, които избирахте за свой друм най- големия позор, трябва с кръв на разкаяние да облеете губерите на своя грях и златотъканите коприни на своя позор!"
Неговите думи шибаха тълпата като камшици на гняв и словото му пърлеше гордостта на всеки човек. А когато почна да напада богати и знатни, погледите на всички се обърнаха към Иехуда от Кериот, ро-мянина и знатните младежи.
И Иехуда каза, когато Иоканаан свърши своята реч: