-Завист мълви през устата на този постник. Аз долавям, че през парцалите на кожената му дреха проглежда повече надменност, отколкото през златния наниз на цезара. Нима с пост може душата да стане друга?
А Луканус Иустус отвърна:
-Не се гневи, приятелю! Кой ти е виновен, че си богат, че носиш плащ от свила, везана със златни гроздове, че на ръцете ти дрънчат тежки гривни, а на дясното ти ухо виси златна обеца? Ти свириш на арфа, живееш с ромяни, хетери, танцувачки и свирачки, говориш за вълшебства и философия, имаш роби и робини. Може той да знае това. Ако те хули, не трябва да му се сърдиш. Ти не си прав. Той е безумен, ала говори добре. Да имаше в гласа му по-ясна мъдрост, а по-мътна буря, той би гътнал на Форум Романум много ретори. Ала той не се е учил – и говори за това, що го боли. Аз го намирам прав. Той се обръща към бедняци и прости, защото няма думи за благородници. Ала това не ще му побърка да стане Мариус в Сирия. Аз чух, че мрази ромяните, и това ме обижда. Но аз го разбирам: той е живял в пустините и обича свободата. Но добре е за него да се поучи малко...
И после каза:
-Да си вървим, приятелю! Ние го чухме, той нищо ново не ще каже... Аз добре знам онази етика, що препоръчва самоизтезание: тя е дошла от изток и в Александрия аз съм виждал хора, които не ядат по седем деня, за да гледат призраци. Те са болни хора.
И ромянинът улови тогата си, за да не я настъпи някой от поробения народ, когото презираше.
Иехуда тръгна след него.
Когато напуснаха тълпата и седнаха в лодката, за да минат отвъд река Иарден, Луканус Иустус спря поглед върху лицето на лодкаря.
- Иехуда - рече той тихо, - не познаваш ли този човек? Мисля, че съм го виждал някъде...
- Той е онзи, когото една сутрин видяхме да спи на пода в къщата на Мириам от Мигдол. Той е рибарят Шимеон бар Йона, ученик на раби Иешу бар Иосеф. Неговият учител говори по-добре от Иоканаана и в думите му има нещо божествено. Аз ще те заведа да го чуеш. Може би той ще ти се понрави...
VI
A в онова време, когато Иешу бар Иосеф проповядваше в притвора на храма Шаломов, пристъпи при него един от садукеите и го запита:
-" Раби! Учениците на Садока126 говорят, че душата мре заедно с тялото. А ти ни говориш за вечен живот. Кого да вярваме?
А Иешу бар Иосеф отвърна:
- Та учил ли съм ви да вярвате? И нима Садок, чийто ученик си самин ти, е учил някого да вярва? Не знаеш ли, че всяка вяра умря, заровена в мраморните гробници на този храм?
И после, като се обърна към целия народ, каза:
- Не съм ви учил никога да вярвате, защото само в лъжа се вярва, а Син Божи не е роден да сее измами и да насъсква лъжеверци.
Да усещате, съм ви учил, да постигате, да знаете, да осъществявате! Кой е чул от устата ми да излезе думата вяра! Та то е дума, отредена за неверници!
Ако не усещате в себе си безсмъртна душа, ще погине душата ви и знайте тогава, че няма безсмъртие за вашата сляпа, корава и тленна душа, защото тя усеща себе си край гроба!
А постигнете ли с цялото си същество: с воля и мишци, с мъдрост и кости, с мечта и безумие, че у вас трепери начатък на безсмъртие - душата ви стои на прага на вечен живот!
И тогава ще се открехне пред вас Царство небесно, защото за безсмъртните души е зидано това царство!
И още ще ви кажа: питате Ме безсмъртна ли е душата. Та една ли е душата, за да знам безсмъртна ли е? Кажете ми по-напред за чия душа Ме питате!
Душата, що продава тучни овни в Двора на езичниците - що разменя монети, храни се с лихва и живее c лъжа, за нея ли Ме питате? - Недейте Вярва, ако ви каже някой, че е безсмъртна тази душа!
Защото никой не е присъдил - позорът да бъде безсмъртен!
И душата, що спори цял ден с празнолюбци за своето безсмъртие - що принася в жъртва агнета и гълъби, плаче върху плочите на храма, чезне по прошка от небето, за да греши утре пак: истина, истина ви казвам - и на тази душа не е съдено безсмъртие!
Защото никой не е присъдил - безсрамието да бъде безсмъртно!
И душата, що се хили, кога чете своето злато - що пада на колене пред себе си като пред нещо върховно, търси почит у другите, плаче за милостиня на мазни ласкатели - и тази душа е тленна, тъй като се е мъртва родила!
Защото никой не е присъдил - подлостта да бъде безсмъртна!
И душата, що сляпо върти опашка край нозете на жена, без да вижда, че на ложето му преди него е спал друг - и друг ще спи след него, душата, що трепери от острия поглед на своето разпътно божество, къса коси, целува праха, шъпне като изстъпленица - истина, истина ви казвам - и на тази душа не е отредена вечност!
Защото никой не е присъдил - глупостта да бъде вечна!