Кажете ми, садукеи, за чия душа говорите? Кажете ми, заблудени, чие безсмъртие дирите? За своята душа ли питате, или - за душата на другите?
Ако Садок и учениците му говорят, че душата мре, то е от това, че сами виждат душата си изцъклена, вкочаняла и студена. Право е, садукеи: мъртва е душата на бездушните! И всеки, що пита безсмъртна ли е душата - нека знае, че за мъртва душа пита!
Та и вие, безумци, не сещате ли, че душата ви е мъртва? О, да не бяхте го сетили, бихте ли питали мре ли душата? Та видял ли е някой здрав да дири биляр или праведник да влиза в храм? Та чул ли е някой сит да търси хляб или мъж да се бои от родилни болки? Вижте, вижте душите си!
Вижте ги, а после вървете при учениците на Садока, защото между живите не ви се пада дял!"
И садукеите напуснаха притвора на храма Шаломов. А по пътя негодуваха помежду си. И казваха си един другиму:
„Та Мешиах ли е този? Не го ли чухме да мълви като бесноват? Не бяха ли неговите думи слова на горд злодеец - и не бляскаше ли презрение в думите му? - Та нима от него ще търси някой лек за душата си? Той ни назва безумци - този безумец!"
И проклинаха го с горчиви хули. И оплакаха се едни от тях на старците от санедрина, на закените127 и на коен-хагадола. А през тази година коен-хагадол бе Иосеф бен Кайафа, поставен с подкуп от Херодеса Антипас128, тетрарх, и от Понтиуса Пилатус129, прокуратор на страната.
Ала коен-хагадолът не обичаше тревогите, та не обърна ухо към клеветата. И старците от санедрина, от които повечето бяха фарисеи, защитиха Иешу бар Иосефа, защото сами ненавиждаха учениците на Садока. Та между книжниците на Иерушалаим се яви разцепване заради Иешу бар Иосефа. Едни, които вървяха след садукеите, въстанаха пред народа срещу него. А други, които мразеха садукеите, начнаха да говорят за учителя добро.
И стигна до учениците на Иешу бар Иосефа тази дума - че между закените станало разцепване за него. И похвалиха фарисеите.
А Иешу бар Иосеф им каза:
„Когато се готви пир, хората се карат кой да бъде поканен - и тези, що мислят, че ще ги поканят, въздават хвала на младоженеца. А онези, що знаят, че не ще им отреди място на трапезите си, хулят го.
Но само младоженецът знае кого да покани.
Който има уши, да слуша!"
VII
Пустиня край Мъртво море. Надвечер. Пустинята е пълна с хора. Отдалек, през реката, се задава кораб. Иоканаан забелязва, че към него приближава Иешу бар Иосеф с учениците си. След тях се движи голяма тълпа.
Иоканаан Магид (към Иешу). Кой е този, що иде при мене, окръжен от старци, младежи и моми - сякаш тръгнал на пир? (Иешу приближава към него и спира; тълпите се разстъпват и дават път.) Замислен е неговият взор, ала ръцете му се движат весело и неговите движения има радост... (Издига глас.) Кой иде при мене - да смущава свещената горест на тази пустиня? Кой иде да спре гласа на човешкото разкаяние?
Разкаяна блудница (с ликуващ глас). Син Божи иде при тебе, Иоканаане - да чуе бурята на твоята реч и да види пламъците на твоята мъдрост! Иоканаане - Син Божи... Син Божи иде!
Глас от тълпата. Синът на дърводелеца е дошъл да те види, раби... Ала аз не знам Иосеф от Назарет да е бил бог... Синът на Мириам и на Иосефа иде при тебе, Иоканаане! Той сигурно иде да го кръстиш...
Андреас бар Йона. Недей хули с език на злозъба язва Оногова, Чието идване вещаха пророци дълги векове! (Към Иоканаана, който гледа смутено.) Аз чух от тебе, раби, че Той ее е родил - и тръгнах да Го диря! И ето: отвори Бог очите ми, та Го видях! Моят брат Шимеон ме отведе при Него и сега душата ми е светла. Мешиах стои пред тебе, Иоканаане! Нали си ти Негов предтеча!... Тодай бар Цефер (отцепва се от групата Иоканаанови ученици, та тръгва към Иешу бар Иосефа; той го гледа, пълен с възхищение; ръцете му се дигат към него, сякаш иска да запази очите си да не ослепеят). Колко е светло лицето Ти, раби, и колко е чисто морето на Твоя поглед! Мирис на благовонни смоли раздава Твоят дъх - и Твоите движения са по-хубави от летеж на ангел! Като сънен шъпот са леки Твоите стъпки -и Твоите одежди се люлеят от невидим вихър!Аз ще тръгна след Тебе, рабиТи си Син Божи! Ти си Израельовият цар! Ти си Мешиах!
Иоканаан (гледа ледно). Кой говори за Мешиах? И чии устни дръзват да равнят Обещания с кого да е от Гелил ха Гойим? (С властен гняв.) Нека напусне моята пустиня онзи, който се гаври с Бога!
Един роб (тихо - на другарите си). Той се бои, че учениците му ще тръгнат след Сина Божи: знам аз това!.... А пък говореше, че пръв щял да тръгне след Мешиах!...