Иоканаан (приближава към Иешу бар Иосефа; гледа го с премрежен поглед; край Назарянина се виждат строгите възправени образи на апостолите; с тих и тайнствен глас - към Иешу). Кой си ти?
Иешу бар Иосеф (среща го с твърд поглед, гледа го миг неподвижно, а после снема очи и навежда глава; тълпата мълчи; в пустинята се носи лек вятър; чуват се само тежките и бавни талази на река Иарден; отдалек се виждат нови тълпи, които бавно прииждат; Иешу дига поглед и среща очите на Иоканаана; той отваря уста; гласът му е кротък и звучен като летеж на гърлица). Аз чух за тебе и дойдох да видя оногова, за когото мълвят, че церял човешката немощ. (С по-висок глас; гледа го в очите.) Ти ли си този, чиято слава гърми до крайните кътища на Иехуда - и чието име дори книжници и фарисеи прогласят с почит? (Твърдо и строго.) Не съм видял до днес човек, когото с право бих почел! Ти ли си?
Иоканаан (среща му погледа; снема очи: към тълпата, що окръжава учениците му). Аз не познавам този човек.
Ученици на Иоканаана (след него). Кой е той наистина? - И ние го не познаваме!
Митар (от новодошлите тълпи; гледа с омраза Иешу бар Иосефа). Та не е ли този Иешу, син на назаретския столар? Не е ли внебрачният син на Мириам - брат на Иакоба, Иосефа, Иехуда и Шеломит? Та аз го добре знам!... Аз съм го виждал в Кефар-Наум и познавам майка му!
Шимеон бар Йона (гневно към тълпите). Не слушайте митаря, синове Израелъови! Не слушайте го: в думите му още гърми звънът на грешно сребро - и кражбата е променила неговата реч! Кой е чул митар да каже истина? Нима наемник знае що говори? Та той се е продал!
Книжник (на един от Иоканаановитеученици). Аз съм чул този човек да говори в една синагога. Неговата реч е мъдра - и в словата му гърми трепет на пророк. Дърводелски син не знае това, което знае той! Аз съм чул за него, че в детинство го възпитавали рабини.
Законник прозелит. Не съм чул толкова спор около един човек: та кой е най-после той?
Гласове от тълпата (живо). Той е Мешиах!
Ученици на Иешу. Той е Син Божи!
Каинан Законник. Аз познавам този човек. През устата му говори Бог.
Ученици на Иоканаана (към Иешу). Но кой си ти, раби, Мешиах ли си?
Иешу бар Иосеф (изглежда ги; спира с поглед апостолите, които отварят уста да кажат нещо; към цялата тълпа). Вие ме питате кой съм. Та вие ли - морна от бяг подир злато и богове тълпа, що помирисва отдалек леша на стари умрели богове, вие ли ще раз-берете съкровената мечта на Сина Божи?Та вам ли да кажа кой съм? - О, вие нищо не сте чули, ни видели - и за вас нищо не е истина. Защото истината според вас трябвало да се пипне с пръст, да се помирише с ноздри, да се вкуси с уста... Вам истината се струва тучна жъртва, та всяка нова правда трябва да има нов мирис, неизпитан още вкус - да прилича на невиден дивеч, от който потичат лигите на цял Иерушалаим!... (С тих и дълбок глас.) Не ме разбирате вие, не ме разбирате? Бихте ли рачили за миг да останете насаме - със себе си да поведете беседа, да опитате колко е дълбоко морето на душата ви? - О! А пък трябвало още да разберете бляна на един самотник да чуете гласа на онзи Бог, Който го е родил! Безумие! Вам ли да кажа своето име? Та нима разбирате от имена? Ако ви кажа, че името ми е Жъртва, ще го разберете ли? Или - Милосърдие, или - Любов: ще го разберете ли?
Фарисей. Той каза, че го родил Бог... Богохулство ли е това, или - намек на Божия завет с Абрахама? Но защо го казва тогава? Нима и ние не сме Божи чеда? Та нас пък да не е родил Баал-Зебуб?
Иоканаан бар Зебадия130. Недей пресича мълвежа на светлината, сине на мрачините! Та нима не мълви през устата ти наистина Баал-Зебуб?
Садукеи. Нека говори фарисеят! Нека говори лисицата! Той мирише на шеол и дори неговата благословия е клетва!
Ученик на Иоканаана. Нашият учител ни извика в пустинята, за да изживеем в самота бурите на душата. А ето: друг глас тревожи нашия мир! В чие име ни се мълви да оставим пустинята? И какъв е той, та ни вини 6 многобожие?
Иешу бар Иосеф (с равен и размерен глас). Останете тука всички, що дирите самота, а не дръзвате да останете насаме! Та де се е чуло - цял народ да дири самота? И щом се сберат двама, има ли самота и самотници? - Останете тука - като безоки стълпове да пазите пустинята от нашествие на Новото! Ала истина, истина ви казвам: кога дойде Царство Божие, то не ще подири пустиня, за да запълни безводните пясъци - нито ще потърси река, за да излее вълните й над главите на своите верни! - (Спокойно и бавно.) Право слово ви давам: не са за вяра пътеките, що водят през пустиня! Не е за вяра душата, що чака да я измият с вода! Разбрахте ли? (Неговият поглед минава през тълпата и съзира Иоканаана; спира поглед на него; след малко - към тълпата.) И кой ви каза да - вярвате в предтечи? Та нима на Сина Божи друг трябва да чисти пътя? Та нима Син Божи е безрък? И чий предтеча е онзи, който не познава тогова, комуто е предтеча? (С по-тих размерен глас.) Ала истина, истина ви казвам: няма между вси родени от жена по-голям от Иоканаана Магид. Но все пак последният в Царство Божие ще бъде по-горен от него, защото Иоканаан Магид завърши една стара вяра, а сетният в Царство Божие ще начене нова вяра!