Иехуда от Кериот (на Лукануса Иустус). Не намираш ли, благороден Луканусе, че той говори много добре?
Луканус Иустус (загледан настрани). Виж, Иехуда, как го гледа Мириам от Мигдол: тя го пие с очи и трепери цяла! Защо тя го гледа тъй? (Тихо.) Да. Той говори добре.
Ученици на Иоканаана. Но по каква личба ще познаем, че ти си Син Божи? И кое знамение ще ни дадеш, че си Мешиах?
Мириам от Мигдол (къмИешу). Говори, раби, говори още! Никой не умее да говори като Тебе!
Иешу бар Иосеф (с горчива усмивка). О, роде неверен и хитър! Пустинята ли изостри вашето неверие - и самотата ли разсипа чашата на вашия разум? - Та кой от вас ще познае Мешиах - и кой от вас има очи за Слънцето? Моето презрение към вас говори, о, хора! Моето презрение реве към вас като бесен бик, като алчен лъв! Истина, истина ви казвам: по-долу от прашинката, огреяна от слънчев лъч, стои душата ви, облечена в мрак! Зрънце е вашата душа -зрънце в мокра плесен, а иска Слънцето да стигне! Та чии очи са отворени за личбите на Сина Божи - и чия душа е зряла за знаменията на Мешиах?Не. Аз не ще ви поведа в пустиня, нито ще ви помъкна край мътни реки, а в живота ще ви отведа и там ще ви дам своята мъдрост - като чук и длето. - Не. Аз не ще ви водя по езерото Гин-Нецар да ловите риба и не ще моля Бога да препълни вашия невод131, а по стъгдище ще ви поведа и ловци на хора ще ви направя. И тогава, вярно слово ви давам, ще се помоля Богу - да бъде вашият невод препълнен и цял свят да влезе в него. - Ала кой от вас е готов да Ме последва? И кой има нозе за нови пътища? - Виждам ви: вие стоите приковани към старото - и в душата ви не стига плесенясалата миризма на вчерашни полуистини - на полуистини, що смятате за жива правда... Смеете ли се откъсна от своето Вчера, та жадно да възкопнеете по своето Утре? Виждам душите ви от край до край - душите ви, проснати като мъртъвци: вашите очи са обърнати към небето, ала вижда ли нещо приклопено око? Виждам крилете ви подкосени и ръцете ви - слаби! Не вярвам, братя мои, не вярвам никога в криле, що трябва да се разперят първом, та да литнат - нито в ръка, що се крепи на тояга... (По-тихо, cмечтателна страст.) Обичам крилете, що политат, без да се гордеят с разпер-бане, криле на птица 6 опасност - защото злато блести по тези криле и смелост - по тези пера! Обичам ръката, що сгърчена драще пясъка на земята, без да се опира о нещо - ръка на умиращ юнак, защото е ръка на душа, която празнува второ раждане! - Имате ли вие, безумци, тези криле? Имате ли - тази ръка? (С горчива усмивка.) Преди малко искахте личби и чудеса!... Та вам ли ще разкрие Син Божи себе си - и на ва-шата душа ли ще посочи Мешиах своите пътеки? (Бав-t: но се отдалечава с учениците си; след него тръгва много народ, останалите тълпи се раздвижват.)
Шеломит Танцувачката (на една свирачка с кинор). О, колко е хубав неговият глас! Той говори сладко, той пее като сребърна цевница! - И колко е чуден погледът на очите му! - Той е пророк! Той е девственик: аз виждам това!... Блажена момата, която ще го прегърне - и жената, която ще слее устни с неговите!
Човек с плащ. Той не обича жените, Шеломит! Аз не вярвам да отдели миг дори за най-гиздавата мома...
Свирачка с кинор (към Шеломит). Жените са луди по него - аз чух, и момите беснеят по неговата ,прегръдка. Но той ги не доближава... Той трябва да е назир132 - и аз вярвам, че живее в храма...
Ишви Бенот, продавач на пауни. Не, той не е назир. Ала той има брат, по име Иакоб Облиам133, който е назир. Ти си криво чула, мое момиче! Хайде да си вървим! Да не желаеш да те кръсти Иоканаан? Недей: сега се смрачава - и лодките ще се препълнят. Де ще спим в пустинята? (Отиват си с една тълпа.)