Ромски войник. Той не обича Иоканаана. Той каза зли думи за него. Аз тъй разбрах.
Мисах, продавач на благовония, смоли и лекарства (към Иехуда от Кериот). Аз мисля, знатен Иехуда, че Иоканаан не лекува болни: за него само се говори... А и другият - и той... Как може да се лекува с дума? Не знам защо се намира народ да им вярва!...
Иехуда от Кериот. Щом ти продаваш лекове, инак не трябва да говориш... Но аз мисля, че и твоите смоли не са никому дали здраве... А замислиш ли се малко, ще видиш, че вярата в тези двамина е дигнала на нозе не един болник. Но - ти не знаеш това...
Луканус Иустус. Върви си, Мисах: тука няма купувачи! Ти сподиряш всяка тълпа със своите сандъчета и вази... И не се меси в чужд разговор! (На Иехуда.) Едно време и мене се щеше да стана лекар. Но тук, между тези хора, няма добри лекари. Там, дето тряб-ва наука и здрав опит, те слагат измислица, суеверие или стих от стари книги. Тъй се не цери. - Те лекуват с муски, връзват на болните си стихове от Петокнижието или някакви имена, баят им полугласно, пръскат ги с вода... Те са знахари и биляри, но лекари не са. Никой от тях не познава жилите, мишците и костите, защото всички смятат, че ще се омърсят, допрат ли се до труп... Но това, което каза ти за лечебната вяра, е право. Аз видях в Персия хора, що лекуват с поглед. Но те са мъже, които властват над тълпите - и всеки ги доближава с голям страх. Онова, що се говори за лекуването с вълшебство, се крие в басните за силата на воля и поглед... Може би този млад пророк лекува, аз не знам това...
Иехуда от Кериот. Видя ли колко се бои от него народът? Самин Иоканаан се уплаши... Той разбра, че става излишен след него...
Луканус Иустус. То е просто. Знаеш ги, че са хора със силна памет, с възбудено чувство, суеверни и страхливи. Цялото племе е такова: аз ги познавам. И най-дребните думи, и най-слабите движения на младия раби за тях добиват висока цена: те стават слова и движения на бог. Ясно е отде иде това: те пият много вино - у тях душата е винаги възбудена и настръхнала. На източната врата на Иерузалемския храм аз съм видял великолепна лоза от чисто злато; нейните гроздове са направени от рубини, аметисти, сапфири и корунди. По всичко се вижда, че това племе се покланя на Бакхуса под някое чуждо име... Те се покланят и на Венус, защото принасят в жъртва гърлици. Виното и блудът се много дирят тук... Не.трябва ли да си вървим? След малко ще стане съвсем тъмно... (Отиват си.)
Шимеон бар Калипаи (приближава със Зина Законник към отиващата си тълпа). Чух го преди два деня в къщата на Шимеон бар Йона. Той говореше за Иоканаана с един негов ученик, Иоканаан бар Зебадиа, синеок младеж на шестнадесет години. Но в словата му нямаше ни злоба, ни гордост. Та рекоха тогава Алфеевите синове134, ученици на Иешу: „Чухме, Господи, че си посетил Иоканаана в пустинята, да Те кръсти. И видели хората гълъб да слиза от небето над Тебе и да мълви благословия от Бога." А той се засмя горчиво, па каза: „Празен усещат хората стомаха си, та им се гълъби привиждат... Чул ли е някой до днес гълъб да -говори - и птица да благославя? Та нима в летеж на птица говори Бог? - Не в летежа на птиците, а в летежа на душата мълви Божият глас!" Тъй им каза той, па ги остави да мислят по казаното, защото никой не разбра думите му. Притчи говори цял ден и дълбока мъдрост вещаят устата му. Та се питат онези, що го познават: отде знае това, когато не се е учил при никой раби? И затова мислят, че мнозина са го учили на младини.... А тук, между тълпите на големия град, той не прилича на онзи Иешу, когото виждахме в Назарет и Кефар-Наум. Той говори с власт и не дава да му се опре никой. Той умее да владее тълпите и народът го слуша, защото трепери от клетвите му и пада на колене пред мъдростта му. О, той тука е друг!
Зина Законник. Но чу ли ги как те искаха чудо - спътниците Иоканаанови? Те искаха негли да излекува с една дума болните и сакатите, що лежат пред Иоканаана цяла година - и никой ги не поглежда!... Ала Иешу не спомена дори за чудо, а ги укори в безверие. Та кой е дошъл на земята - болни да лекува! Зная го добре аз: той мълвеше дори веднъж пред Шаул бен Закая и Каинан Законника, че на сакат не трябва да се връща читавостта, защото ще тръгне в лош път - и върне ли се на слепец зрението, ще прегреши в душата си, защото ще пожелае първата жена, чиято хубост срещнат очите му. А те пък искаха тук, в пустинята, да прави чудеса и да лекува прокажени!