Шимеон бар Калипай. Когато преди дни се яви в назаретската синагога, придружен от ученици, та прочете словата на пророка Иешайаху - и каза, че думите за предречения Помазаник са думи, казани за самия него (той го каза кротко и спокойно, сякаш всички знаеха това), те възроптаха. И мнозина гневно извикаха: „Та не си ли ти син на блуд - и нима за внебрачен син ще говори пророкът? Не знаем ли сестрите ти, които сега живеят в Кефар-Наум - братята ти и майка ти не познаваме ли? Може ли ти да си Мешиах?” И видях тогава по лицето му бръчка на сдържан гняв, а в погледа му - презрение. О, никога не съм виждал толкова презрение в човешки поглед, колкото имаше в неговия! (Изгубват се в тълпата.)
Пустинята затихва. Тълпите се движат и загубват отвъд реката. Край шатрите, до реката, лумват огньове и осветяват сенки на тъмни хора. Край Иоканаана се виждат образи на есеи и ученици.
Ученици на Иоканаана (тихо и тайнствено). Раби! Кой беше той?... Наистина ли бе Мешиах?
Иоканаан Магид (замислен; гледа далеко пред себе си - там, дето се извива сред палмите голямата река, там, дето се е изгубил с учениците си Иешу бар Иосеф; бавно и замислено). Не зная кой беше... (Мълчи; после - дълбоко и развълнувано.) Ала никога не съм чул човек да говори тъй!... (Тихо и прехласнато.) В думите му имаше пъкъл и небе, звезда и клетва, мъдрост и гняв. (С болна горчивина, сякаш някой е разкъсал рана в сърцето му.) Аз си отивам, братя мои!... Аз отивам там, дето ме вика секирата на Царски палач!... Днес в думите на този непознат човек аз видях своята присъда(С пророчески унес.) О, аз виждам мрака на своя сетен ден! И скърбя, че не намерих Оногова, чийто предтеча трябваше да бъда! Тъга мори душата ми, че не познах кой е Мешиах!... А трябваше да Го видя, за да стана пръв Негов апостол... (Сепва се; гледа пътеката, по която се е изгубил Иешу бар Иосеф с учениците си.) А може и Той да беше!... (Тихо, на себе си.) Но - ако наистина Той е Мешиах?О!
Над пустинята пада мрак. Гласът на бавните води се носи - чужд и далечен. Над сивото погасващо небе се чъртаят тъмните корони на палмите. Огньовете край река Иарден гаснат. От другата страна, сред пясъчната шир, се издигат високи каменни развалини. В мрака се вижда високият наведен образ на кръстителя и очъртанията на неговите ученици, които мълчат. Далече, отвъд пясъците, се чува зверски рев. Иоканаан се сепва - и тръгва към реката. Той върви бавно, сякаш дири чужди стъпки. Учениците го гледат, но не смеят да го последват. Когато се отдалечава, обръща лице към тях. Гласът му е гръмлив - като рев на медна тръба.
Иоканаан Магид. Братя мои! Аз отивам на другия бряг - отвъд Пустинята - отвъд сегашното! Не ще ли дойде никой с мене?
...Този Човек, победил смъртта, що до
днес побеждаваше света, е по-велик от
нас и нашите богове.
Морис Метерлинк: “Мария Магдалина”,
II действие
В седмия ден те се сбират да пеят химни
на своя Христус като на Бог и се заклеват
в Негово име занапред да не вършат
никакво зло.
Плиниус Млади,
проконсул на Понт,
до императора Траяна
I
„Сберете се, народи от Елам, Иабан, Рома, Мицраим, Пелешет, от островите и Бялата земя!
Сберете се, народи: Син Божи ще говори слово за Царството на Бога!
Вие Ме зовете да дигна ръка - и да поваля царството на Рома, що погълна душата на вси царства, чиито синове сте вие.
Истина, истина ви казвам: не дойде Син Божи да гътва земни царства, ни да килва земни престоли. Небесно царство дойде да основе на земята Той.
Та що е Рома? И що е властта на Рома? - Ако Син Човешки гътне желязното властителство на цезара, след него друг цезар ще дойде. Не е дошъл Син Божи да лекува тялото на света, но - душата му.
И питам ви: що е Рома?
- Царства прихождат, царства прохождат, а Божието царство довека ще пребъде. Тъмни племена ще насилят стените на вси земни царства - и ще ги сринат. А само едно царство не ще смогне да килне човек - Божието царство. Защото не е зидано от човек.
И след дни в Божието царство ще се прелеят златните води на вси земни царства, защото иде ред - земно в небесно да се претвори - и тленно в нетленно да се преобрази.
На прага на Вечността ви възправям, племена земни! Пред вратите на небето ви извеждам: вижте що мълви гласът на Грядущото!
Зъл дух наричат хората оногова, що царува над земята. Но проповядвал ли съм ви да вярвате в зли духове? Не бойте се, народи! Не настръхвайте, племена! Ще дойде време - вси зли духове да станат добри!