Вие наричате бесове онези, що са царе на този свят и на които се всичко покорява. Но учил ли съм ви да тачите бесове? Ако презрете земното, ще ли значат за вас нещо царете на земята? Не ще ли падне отеднаж тяхната власт? Ето пътя към Небето, племена земни: презрете веленията на онова, що ви тегли надолу!
Не ви проповядвам омраза към Земята, защото омраза никого не е спасила - и дори онези, що гледат Р вечно нагоре, накрай падат на Земята и тя ги поглъща. Обичайте Земята, ала не като земни я обичайте! Обичайте Земята, както я обичат птиците, що пърхат цял ден по небето, а нощем си почиват по земните канари и гранки.
Вслушвали ли сте се в песента на птиците небесни? Аз не съм чул по-хубава песен. Защото в нея има правда и блян, отричане и жад за смърт от мълния. Такава песен нека стане душата ви: тогава ще слеете в своята обич Небе и Земя, че ще обикнете душата; в която Небе и Земя се сливат!
Какъв е вашият съд над царете земни, народи на земята? Вие казвате: царете избиват пророците, съновидците и песнотворците. Не казвам ли това и Аз? Наистина няма по-високо от това - да си пророк, съ-новидец или песнотворец. И вие казвате: Бог ще отмъсти за тяхната смърт.
Не плачете за ничия смърт и не викайте за ничия мъст, племена земни! Не е царство на мъст Божието царство. Не е царство на присъди Царството на Грядущото. Затова - не търсете мъст!
Какъв е вашият съд над жреците земни, народ на земята? Вие казвате: жреците проповядват правда и доблест, а живеят в злина и злоба. И затова земните храмове са врагове на Небесния храм. Ала кой ви каза, че на небето има храм? Светът е враг, казвате, на Бога. Ала отде чухте, че Бог може да има врагове?
Не плачете по Бъдния ден, когато нечестието ще бъде сринато: и без вашия плач Денят ще дойде! Не е царство на стонове Божието царство. Не е царство на горест Царството на Грядущото. Затова не лейте сълзи!”
„Ще се уподоби Царство небесно на земята Офир136, изобилна с чисто злато - на земята, в която Шалом пращаше кораби, за да му носят съкровища. Там имаше сребро и скъпоценни камъни, слонски зъби и чис- ти аромати, пауни и райски птици, алмази и зъби от бехамот, камилски птици и жирафи. Но златото на Офир бе най-скъпото, що се намираше там, защото в искряща светлина притваряше лъчите на слънцето. И цар Шалом пращаше корабите на Тарсис, що тръгваха от Ешион-Габара, пристанище на Червено море, та три години пътуваха до земята Офир - и на седмата година стигаха до града, отдето бяха тръгнали.
Разбирате ли, племена, чудната притча за Офир - която е притча за Божието царство?
Пълна е с безчетни съкровища страната на Божието царство - и всичко най-скъпо, що има на земята, е донесено оттам. Оттам са алмазите на добрина и райските птици на съкровен блян. Оттам са ароматите на вътрешна самота и камилските птици на кървав устрем към Грядущо. Оттам е среброто на постигането и златото на светло откровение. Оттам са чудните животни, що се присънват на всяка вглъбена душа - и приказните растения, що заплитат листата на всяко втренчено око.
Ала седем годин лутане по опасни и чемерни моpeтa трябват: седем годин буря и вихър, седем годин нирвана в глъбини и борба в пустини, седем годин на синора между живот и смърт.
Разумявате ли притчата за Офир, народи - която е притча за Небесното царство?
От кроткото и светло царство, стаено вдън душата, излизат вси скъпи съкровища. Ала чий кораб се не бои от буря и подморска скала, от вихър и разбойници, от въртоп и опасни канари? И чий поглед има сила седем годин да чака кораба, на който е натоварил всичко скъпо, що е родила душата му?
Смели мореходци ви уча да станете, народи на земята - и дръзки плувци към Офир - към тъмната бездна, изпълнена с алмази, към чемерната пустиня, покрита със злато! Но чия ръка е чевръста - да опне лък, чия мишца е крепка - да стегне корабно платно, чия нога е ловка - да нирне в морски подмоли?
За Рома ми говорите вие - а Аз ви говоря за Офир! Та кое е по-лесно за душата: да спре вихъра ли, или -да опне платно, та самият вихър да му понесе кораба там, дето спира всеки вихър?
Към Офир плувайте, народи!
В земята Офир се не чува жестокият глас на Рома!"
Знаете ли, племена земни, с кое оръдие Рома написа вашата присъда? Стилон се нарича това сечиво. Стилонът е сребърна пръчка с алмазен връх. С тази писалка се пише по златни, сребърни и медни плочи. С това оръдие Рома написа на желязна плоча своята присъда над вас.
Ала не сте ли чули, че със стилон се пише не само присъда? Със стилон се пише пророчество, псалом, при- казка, притча. Със стилон се пише и загадка.