Кажете ми, племена земни: да беше стилонът в ръката би, що бихте написали с него? Та самата ви мечта - да гътнете Рома - не говори ли, че бихте сами написали присъда над омразните вам? - Недейте кълна сечивото, с което ви са подписали смърт!
Кажете ми още, племена земни, кое ви се повече ревне: да ви смятат мъртви онези, що са мъртви ли - или да умрете в борба с мъртъвците, що смятате живи? Рома е мъртва, а вие искате бран с нея. Рома ви смята мъртъвци, но вие сте живи, защото у вас щеоснове Бог своето Царство. Разбрахте ли притчата за стилона?
В деня, кога Син Божи се възправи на междата, деляща сегашно от бъдно, Той ще улови стилон, за да пише с него по облаците ориста на вси народи, влезли в царството Му - както на пясък писа преди дни участта на народите, на смърт осъдени. Ще вземете ли след това стилон, за да пишете присъди?
В онзи ден, кога светли облаци разкрият съдбата на цял свят, всичко ще стане подвластно на Сина Човешки: бурята, мълнията, безумието, язвата, пламъкът, ужасът и смъртта. И Той ще преобрази цял свят - и земя, и небе, за да го направи свое Царство.
И може ли някой да мисли за сваляне на земни царе, когато по цяла вселена ще се разнесе глас на метеж? Та ще остане ли тогава цар и жезъл? В онзи ден, кога цялата земя стане дух, де ще търси опора земен престол?
Вие хулите търговците на багреници, че продават скъпо багрите везани дрехи. Но в деня, кога всички облечете ленени одежди, що ще стане с тези търговци? Никому не ще потрябва багреница - и продавачите на багреници ще напуснат вашата страна. Разбрахте ли сега притчата за стилона?
В деня, кога заживеете с душата си, не ще ви плаши вече робство. Тогава присъдата на сребърни писалки не ще ви потиска, че волността на душата се не прегражда с присъда от ничий стилон. Вие ще живеете насаме със себе си – и онова, което съдниците могат зърна у вас – ще бъде пророчество, псалом, приказка и притча. Загадка ще бъде това, що сте писали – а от загадка всеки се бои!
Оставете стилоните, народи!
Там, дето ви зова, се не чува скърцане на ничия писалка!”
Това каза Син Божи в деня, кога видя себе си възраснал, за да смогне да говори на вси земни племена.
И оттогава наченаха неговите пророчества за Царство небесно, които прогласи по улиците и стъгдите на Свещения град.
А хората треперех под бурята на гласа му, защото вещаеше мъдрост, що носи на едни смърт, а на други – вечен живот.
И никой не смееше нищо да го запита, както се не пита мълнията, която иде от Бога.
II
Дворец на коен-хагадола Иосеф бен Кайафа в Иерушалаим. Широка приемна стая. Таван с прозорци от разноцветна слюда, подпрян с високи финикийски черни стълпове. Корнизът изписан с лози, класове, храмови знакове и стихове от Петокнижието. На бронзови вериги висят четири златни светилника. Подът - със сини и бели плочи; столове с лъвски нозе, дълги ниски столици, покрити с дебел син плат. През широката врата се вижда плет от железни пръчки, а зад него - големи каменни гърнета с персийски тръндафили. След пладне. Отвън грее силно слънце.
Иосеф бен Кайафа ( нисичък побелял човек, пъргав, с живи очи, малко прегърбен, облечен празнично - говори на Абгата бен Езра, мъж от санедрина). Той ме плаши, Абгата. Аз не съм добре. Той иде за ден да разсипе това, що съм зидал години. Добре знаеш: много са онези, от които трябваше да се отърве народът. Ето (Вади плочки от черна кост, нанизани на сребърни брънки.) - това са паметните плочи на присъдата. Колко имена е записала тук червената багрилка! „Иехуда от Гамала с тринадесет заклетници. Матиас Маргалот с двадесет и двама сподвижници. Акраб от Иопа с шестима ученици. Иоканаан бен Закариах, наречен Магид, с четирма есеи, ученици негови..." - и още много. От всички само Иоканаан и есеите са още живи, но лежат затворени. Не ще ги отмине: чието име стои записано с червено на черна плоча, той е вече мъртъв. (Бавно.) Да убиваш - не е добро. Трябва да убива само волята народна: да убива тогава, когато отмъстява и се пази от убийци. Не бяха ли убийци тези? (По-гръмко.) Днес - аз съм народна воля. Днес отмъщавам аз. Те бяха убийци. Аз - трябва да убивам. „Око за око, смърт - за смърт!" Волята, голямата воля на народа - виси над мене. Ако не убивам, тази воля ще ми отмъсти. Аз знам само един свет закон: мъстта. Не мъстят ли и нам - скрито и тайно? Не мъсти ли Ханан137? Не мъсти ли Иешу бар Иосеф? Не мъстеше ли Иоканаан Магид? Колко мъчно надвихме тази мъст!
Абгата бен Езра. Право е. Нашите имена за малко щяха да лежат върху черните плочи, а костите ни - по дупките край Еном138.