Иосеф бен Кайафа. Години борба. Години за народно добро. Рома би ни смазала. Да бяха изпъкнали през Хананово време още два метежника, Израел не би живял сега. Па и сега се мъчно крепи. Що усилия отне борбата - и що пари! Аз се разорих. Дай на Понтиус Пилатyca, дай на Xepoдeca, после на Сейана, после - на цезар Тибериуса! Останах без ръце. Защо бе това? - За да спася от смърт народа. Заложих на Симонид Прозелита всичко - с надежда, че след време поне частица ще си върна. Всичко, що имах, дадох на Понтиуса и Херодеса. А те ми казаха, че трябва да отнеса работата Сейану. За него заложих останалото. А когато узнах от Сейана, че трябва да се даде на императора, продадох се цял за дългове. (С потиснато сърце; гледа надолу.) И сега, когато е време да бера плода на голямата сеитба, иде той - и ми застава на път. Ти, Абгата, би ли го пожалил?
Абгата бен Езра. Аз - не. Но ти можеш. Сега си добре. По Кармел и Башан пасат стадата ти; три крайморски града - Cop, Иопия и Антиохия - ти предлагат своите главни тържища; големи складове, пълни с ценна стока, ти носят доход; твои кораби кръстосват всички морета; два пъти в годината посрещаш от изток кервани с коприна, благовонни, кехлибар, златни изделия и скъпа кост. Ти можеш да се не боиш от никого, защото си богат.
Иосеф бен К ай а ф а. Зле мислиш. Нямам и наполовина богатствата, що споменаха устата ти. Ти се лъжеш, Абгата. Кайафа е още бедняк. А ти забравяш големите разходи по пирове, посрещане, изпращане. От мене заемат всички ромски чиновници, а никой не смята да връща. Тези пари са изгубени. Аз съм зле.
Абгата бен Езра. Не си. Аз знам. Иосеф бен Кайафа. За друго бе думата. Още ни чака борба. В същия дворец на Xepoдeca Велики живее с мене главният цезаров бирник. Той бди чрез своите съгледвачи и подслушвачи над мене и над целия народ. Те узнават всичко. Една кохорта от шестстотин души може да затвори винаги вратите на храма, щом прокураторът чуе, че в Двора на мъжете метежник проповядба бунт. Работата е мъчна. Той трябва да бъде заловен овреме. Боя се, че може да пламне целият народ и да изгори страната: ние сме роби. Мъжете ще пратят на корабите да гребат до гроб, а нас ще избият: Рома се не шегува.
Абгата бен Езра. Нима го смяташ толкова опасен?
Иосеф бен Кайафа. Аз го знам. Що ще правим,ако избухне метеж? Нашите имоти ще бъдат отнети и ромският меч не ще ни пожали. Аз се боя.
Абгата бен Езра. Що прави той сега?
Иосеф бен Кайафа. Не ми е казано. (Отива до лявата врата.) Нека дойде етиопецът!
Влиза черен едноок мъж с гъжва от жълт плат. Той е гол. На пояса му виси къс нож. Ушите му са прободени с шило.
Иосеф бен Кайафа (на роба). Кога си дошъл?
Едноокият роб. Днес, господарю.
Иосеф бен Кайафа. Помниш ли що ти казах, кога те пратих да го следиш? „Върви подире му: ти ще бъдеш негова сянка!" Изпълни ли това?
Едноокият роб. Изпълних. Аз нося новини на господаря.
Иосеф бен Кайафа. Що знаеш?
Едноокият роб. Много. Той лекува болни. Аз видях в къпалнята Бетезда139 мъже, излекувани от него. Той ги лекува с поглед, дума и движение на ръката. Народът се сбира на тълпи в къпалнята, спи край устието на подземния прокоп, що води за Силоам, и чака белия многоок ангел на Самария да размъти водите. Аз не съм видял ангела, но видях пророка, който лекуваше там разслабени. Пророкът лекува.
Иосеф бен Кайафа. Той не е пророк.
Едноокият роб. Той е пророк, господарю. Той предрече смърт на Иоканаана пред седмина есеи. Те си отидоха с плач. Той предрече смърт на оногова, който го предаде на смърт.
Абгата бен Езра. Що рече той?
Едноокият роб. Каза, че виновникът за смъртта му ще бъде убит в същия ден, когато убият и него. Аз не знам кого подозира. Може да подозира мене. Аз се боя.
Иосеф бен Кайафа. Ти не си пратен да го убиваш. Не бой се! Друго що носиш?
Едноокият роб. Царят на Едеса140 - Абгар Укама - се научил от търговци за галилейския пророк. Той бил от години болен от страшна язва, та пратил до пророка послание с молба да отиде и да го излекува. Назарянинът му прати своя образ на кърпа и царят оздравя. Аз видях пратениците на Абгар Укама и говорих с тях. Те донесоха на пророка злато и скъпоценни камъни. Назарянинът каза на пратениците да раздадат даровете на народа. - В земята, дето съм роден, на острова между Нил и Астабора, в града Мерое, царува Кандакия, черна царица141. Търговци изнасят оттам абанос, слонова кост, смоли, благовонни кори и зърна, скъпи камъни и злато на люспи. Те казали на царица Кандакия за галилееца. Тя му пратила дарове и го замолила да отиде да я поучи.