Човек с плащ (на една блудница). Той го пита с желание да го хване в дума. Прозелитът е другар на коен-хагадола: той ще свидетелства против него. Те го мразят поради Мириам от Мигдол.
Иешу бар Иосеф. Законник ли трябваше да ме пита за сетния ден? Та кой ще знае кога е ден на съд, ако законникът не знае това? - О, роде хитър и безверен!... Вие искате да ви се каже, че само един ден е ден на съд. И още искате да ви се каже кога е този ден, за да се приготвите. Но ако ви кажа: „Не е утре, ни другиден, нито през дните, когато ще живеете" - вие ще се зарадвате. И ще речете тогава с веселба: „Тежко и горко на потомците ни!" Ала в тази лукава жалба ще светне радост, че вие отбягвате от съд - и вашите потомци ще бъдат съдени вместо вас. О, роде, хитър и безверен! Няма ден на съд, а - дни на съд! Защото всеки миг се върши съд в душата. И по-страшен е този съд от симун и огнена буря, защото пресушва душата и пърли крилете на духа. Тежко и горко на този, що го чака по външна личба, без да го търси с трепет в душата!... (Бавно.) Виждам защо Ме питате, книжници и садукеи! Вашите лакоми и неверни очи ожидат чудеса и тачат паметта на мъртви чудотворци. Вие чакате да метна хула по името на тези чудотворци. Не ще чакате дълго! (Към народа.) Какво чудо искате? Като Моше Законника ли да ви пратя жаби от небето, че да повярвате? И - да плъзнат жабите по леглата ви, в хлебните ви пити, в ястието ви, в гънките на дрехите ви? Та не са ли гнусни чудесата на вашите чудотворци - и мислите ли, че Син Божи е изгубил ум, за да ви набие в душите своята проповед с жаби, скакалци и люти язви? Гнъсни Ми се виждат тези жабешки чудеса: за жаби ми се виждат достойни те!... Вървете при магьосниците по стъгдите - и чакайте там с изпотен лоб и разтворени очи чудеса! Никой не Ме е пратил на света да зачудвам с чудеса неверниците: Та малко ли жаби крякат в душите ви, малко ли скакалци трият мрежести криле в погледа ви, малко ли гущери показват зелен гръб в помислите ви? Вие сами сте чудотворци: препълнихте с погнъса душите си, ала ви не достига вълшебното слово, годно да изчисти душата от всичко чужкдо, натъпкано там.
Ишви Бенот, продавач на пауни. Аз неразбирам що говори той. Книжниците ли напада?
Мисах, продавач на смоли, благовония и лекове. Не. Той хули човешкото неверие. Ти, Ишви Бенот, не си за тука. Върви си: той не обича продавачите на птици!...
Свирачка на кинор. Той мрази всички търговци. Той тебе не обича, Мисах!
Мисах. Не ми трябва обич. Но преди три деня една блудница купи от мене алабастър със стакти за четири златни динаря, счупи печата на вазата и разля миризмата по нозете на учителя. Аз нося и сега своята кошница, пълна благовония... Той е мъдър пророк и не презира ароматните смоли... Аз вярвам, че той е Мешиах...
Шимеон бар Йона (към Иешу бар Иосефа). Раби, кои са правилата на Закона, що дават спасение?
Иешу бар Иосеф. Има закон за добрина. Има – и злина. И двата са лъжа: помнете го! (Вмислено.) Вие строяхте до днес живота си върху Закона и затова знаехте само бедата. Честити ли бяхте до днес? – Аз строя живота ви върху Любовта и ще ви дам блаженство. Знаете ли що е Любов? Говорил ли ви е кой да е до днес за Любов? – На грях ви учеше Иоканаан, когото звяхте Лъв на пустинята защото ви проповядваше покаяние. Вие пълзяхте страхливо пред нозете му и прегръщахте мълвата за покаяние като любима жена, с която може да се преспи... Вие се покайвахте, за да грешите изново. – Моше Законникът на Любов ли ви научи? В цялото Петокнижие думата Любов се премълчава. Под Любов Законът разбираше блуд или брак. А видели ли сте що е Любов? Любов не е да раздереш гърди за другиго, да отидеш в пламъци, да повлечеш коси по прашната улица пред другиго, да дадеш онова парче вселена, що дреме в душата ти, другиму. – Чуйте, безумци, скрижала на Любовта. Любовта е върховна омраза: омраза към себе си, какъвто си, омраза към другите – към това, що са били, към това, що са още! Любовта е устрем да станеш друг – и другия, онзи до тебе, дa промениш c кротка ръка и насълзени очи. Любобта е плач и копнеж по бъдното, което сърцето ожида. Любовта е небесен пламък, що претваря плътта в бренна пепел, а душата прави лъчиста роса. Чули ли сте друг преди мене да ви мълви така? Вие знаехте Любовта като блудна милувка или саморазкъсване. Аз ви проповядвам Любовта като омраза и ви гоня към класовете, що са притча за вас - и към птиците небесни, що са знамение за душата. - Идете при зелените класове и вижте, кога ги насили буря, как се кротко прегръщат един друг, за да укрепнат и пожълтеят! Тяхната кръшна снага се издига нагоре като бляскава златна тел - и това, що е било трева, Любовта обръща в пшеница. - И друга притча ще ви кажа - о, недостойни за притчи - о, братя със запечатан ум! И друга притча: притчата за птиците небесни, които мълнията умъртвява, защото са полетели твърде високо. Ето ви скрижала на Любовта: Моята реч съска от Любов по вас и дири душите ви - да ги близне с мълниен език. Ала кой от вас е полетял толкова високо? Не виждам, никого не виждам! - Вие криете в пещери душата си - и шъпнете със сластни уста името на Любовта. А за вас Любовта е блудна прегръдка или кално развихрено море, дето тънат вашите безкрили мечти! (Отдалечава се.)