Митридат, заможен персиец. Защо той си отива? Той говори нова мъдрост и аз желаех да го запитам...
Никодемос Законник144. Да, той каза неща, които не съм от никого чул. През устата му говори Бог.
Ромски войник. Той слиза по пътеката към езерото. С него вървят учениците му. Ние не ще го чуем вече. Той отива в Цезарея.
Олда Свирачката. Шеломит, Мириам от Мигдол не беше с него.
Рибар oт Кефар-Наум. Елате c мене: аз ще Ви отведа при Мириам!
V
„...Защо свива скръб сърцето Ми, Господи - и защо душата Ми се пълни с нещо тъмно и опасно, с нещо мътно и чудно, с нещо ледно и страшно? Защо са пълни с ужас Моите нощи – и защо дните Ми са мрак и слепота?
- Мрак и слепота, които зоват Моята реч да обвинява и хули, да злослови и проклина, да съди и осъжда: защо е, Господи, това? А имаше дни, когато душата Ми бленуваше да въздигне цял свят в огромен светъл дворец, дето всеки камък говори!
- Дето всеки камък говори за чистата прозрачност на душата, за ведрата глъбина на самотно съзерцание и за алмазния шъпот на пъстроцветни сънища. Защо мина, Господи, над Мене Твоето златно крило, без дори да Ме докосне?
- Да Ме докосне, както самин докосвах с кротка дума и властен поглед душата на всеки, що Ме доближаваше. Цял свят се възправи гневно срещу Мене, Господи, а Аз бях сам: с Мене бяха само светлите стъпки на малцина, които дирят.
- Които дирят звездна везба и слънчеви ваяния, небесни полунощни цветя и водопади от пламък, пътекики от лунна паяжина и заповеди, писани с огън. Защо, Господи, пред Моя морен поглед възраства тъмната орис на вси минали векове?
- На вси минали векове, чиято стъпка глъхне по ледните плочи на моя спомен - глъхне кърваво, както си отива джелатин, облизал с език своя нож и с коси избърсал своите ръце. Виждам: и днес светът върви към кървав заник!
- Към кървав заник и яростна нощ, когато ще помръкне сетнята звезда - когато ще угасне сетният мъждив сън на човека. Та сега ли трябваше да се родя, когато настръхналата кожа на вси роби чака меч, а очите на вси властници ожидат зрелище на мъка?
- Зрелище на мъка, която къса на кървави дрипи душата, за да я обагри с жестокост и да я натруфи с одежди на стаена ярост. Те Ме дебнат - и знам: ще Ме убият. Аз не ще смогна завърши своето дело - и Моята реч ще се прекъсне незавършена.
- Ще се прекъсне незавършена, та мнозина ще леят сълзи по недочутото, ала още повече ще бъдат онези, чийто глас и днес мълви лукаво: „Нека спре! Той много каза още с първа дума!" И Моята реч ще отглъхне тъй, както отглъхва звънът на тишината, когато настъпва нощ.
- Настъпва нощ, господи - Моята душа коленичи пред всичко велико и светло, което си дарил на човека, а Моят поглед чака в тъмен трепет страшното видение, което ще Ме поведе на смърт и разпятие!"
VI
Рибарят от Кефар-Наум отведе момите и блудниците в къщата на Шимеон бар Йона, наречен Кефас, което значи Камък. Това име му бе дал учителят в деня, кога бе видял, че вярата на рибаря е твърда като скала и волята му е по-упорита от морски талаз. Човекът, наречен Кефас, имаше брат, по име Андреас бар Йона, рибар, с когото живееше в една хижа край езерото на Тибериас. Там се сбираха често учениците на Мешиах и жените, що вървяха с тях. Андреас бар Йона бе отначало послушник Иоканаанов. Учителят го бе видял край брега на Иарден, че с навъсено лице пропъжда враговете на пророка, дошли с умисъл да уловят в дума предтечата, за да го обвинят и убият. Пратениците на Xepoдeca се плашеха от жилавите ръце на рибаря и трепереха пред погледа му.
Отпосле Андреас бар Йона видя Мешиах и го последва. А след това Иоканаан Магид бе заключен от четиривластника в кулата Махеро, обвинен в метеж сре- щу Рома145. И неговите послушници станаха ученици на Иешу бар Иосефа.