- Защо Ме прати между слепци - Ти, който създаде слънце и светлик? Защо присъди на жестоко изгнание своя Син – Ти, който Ми поръча да сея милост по света и в сърцата на вси хора да будя кротосто и милосърдие !
О, Господи!
- Защо Ме осъди – в пустиня да умра – и вихри да ме оплачат?”
II
Къщата на Мириам от Мигдол в Иерушалаим. Високи вази от базалт, порфир и черен камък. Край стената, обвесена с надиплена свила, високи египетски столове от кедър, украсени със златни хиероглифи и медни ваяния на крагуи, слънчеви кълба и бръмбари. Широко легло с кремави завеси. В ъгъла – две харфи, черни цевници, псантер и големи цимбали от мед. На кипарисово столче – високи позлатени чаши и голямо шуле с вино. Шеломит Танцувачката, Иехуда от Кариот, Олда Свирачката и непознати моми.
Олда Свирачката. Тя ще дойде, Иехуда. Нейната горда душа не може понесе ветова жестоко робство... Толкова време!... Аз дори не бих смогнала.
Иехуда от Kepиoт. Намерих вратата отворена - и влязох. Не знам, че сте вие. Щом къщата е отворена, тя е идвала. Но де е сега?
Шеломит Танцувачката. Вчера бяхме заедно. Тази сутрин тя е отишла при коен-хагадола Иосеф бен Кайафа, не знам защо.Тя ще дойде скоро. Ти болен ли си, Иехуда? Нима твоите безбройни богове ти не даряват вече наслади? Сломи ли се снагата ти на младини? (Бавно.) Знам: ти много грабеше от всяка срещната... По пирове бе пръв, момите нямаха по-верен приятел от тебе, ти пътуваше до далечни страни, цели нощи четеше непознати свитъци: това разбива накрай. Та ти и с мене си стоял денонощия!... Помниш ли, Иехуда?
Иехуда от Кериот. Не е. Не е от това. Не съм никога жалил себе си, Шеломит. Исках всичко, що е достъпно човеку. И нищо се не укри от мене. И мисъл, и грях, и почит, и вяра, и сласт, и дружба, и обич, и горест: всичко поисках, всичко ми се даде. (Мълчание; една мома свири тихо на арфа.) Не е. Не е от това. (Внезапно.) Тук има нещо - нещо скъсано някаква кървава жила, която се е опнала, после с писък е опръскала стените с кръв - и сега виси мъртва - като лентион, който сочи до де си чел... Листата са опръскани, редовете се не виждат, нищо се не чете...( Бавно.) Сякаш четеш вечер, по здрач. Здрачава се често, здрачава се на мнозина, а после - притъмнява, та не знаеш що правиш...
Шеломит Танцувачката. Пий вино, Иехуда! Да пием заедно!
Олда Свирачката (на една мома). Изсвири, Мелито, трите песни на златната чаша! (Момата удря силно харфата; повличат се бурни сребърни звуци, борят се, замират и само една тънка струна трепери, играе и певливо разнася страстна песен; всички мълчат; Иехуда дига чашата; песента му пресича движението и той следи със замръзнала полудигната ръка новите напливи на бурната песен.)
Иехуда от Кериот (на момата). Твоята песен е страшна, Мелито! Тя буди в мене прясната кръв на отлетели някога шестнадесет години. Твоите звуци кипят като кипърско вино. Персийска ли е тази песен?
Мелита. От Митридата я чух.
Иехуда от Кериот. Митридат знае. Той е даровит. Митра му е дал всичко. „Митридат" значи - ,Дар на Митра". (Бавно.) Митридат е щастлив: той не е скърбил никога. (Тихо.) Някога - той обичаше Мириам - тогава, когато бягах от нея, защото делях обич от сласт и смятах за гнусота да трепериш в прегръдки на гола жена. Тогава Митридат нощуваше и денуваше в къщата на Мириам - и по неговия плащ се чернееха винаги коси от нея: той ги не чистеше, защото носели щастие... Да, нему не донесоха беда.
Олда Свирачката. И този дом - и повечето в него - и всичко, що виждаме отвън: градините, езе- рото, водоскоците, мраморните стълпове - то е от Митридата. А после - той й се насити.
Шеломит Танцувачката (с прикрита завист). Да. Мириам се мислеше непобедима. Тя не искаше да му се поддаде. А той я взе като росно цвете - с дръзка ръка я откъсна... И после като увехнал крин я хвърли... Тъй прави мъж! Той видя всички сенчици на плътта й, пипна всички кътчета на снагата й - изпи я, както се изпива чаша на пир - и я захвърли... Не се сърди, Иехуда: ти сам знаеш това!
Иехуда от Кериот. И тя отпосле, като смени мнозина, пак понякога копнееше по Митридата... Гореща кръв... Ненаситна плът... Гладна за ласки душа... Но добре, че дойде един Назарянин: тя с него изгуби цяла година. Всуе!
Олда Свирачката. Женска орис, Иехуда! Жената вечно трябва да бъде отхвърляна и сменявана ощ едни, тъпкана и презирана - от други... Горчива участ!
Шеломит Танцувачката. Когато бяхме край езерото, в хижата на Андреас бар Йона, хрумна ми, че зле ще се свърши.