Олда Свирачката. По пътя ти ни каза: Назарянинът ще я стъпче, защото не търпи миризма на сласт. И - така стана. Ти разбираш душата на мъжете, Шеломит! Ти си опознала много мъже...
Шеломит Танцувачката. Всеки разбира. Той хули блудниците и с бич ги води на покаяние. Той презира женската плът и - да види разголена мома - с бич би разкъсал снагата й, додето се облее с кръв, додето изгуби образа, що носи съблазън за душата. О, той е жесток - този червенокос девственик! - Трябваше ли й?...
Иехуда от Кериот (крие мисълта са;леко се засмива). Наздраве, Шеломит! Наздраве, Олдо! Наздраве, сластни момичета! Нека живее радостта! Назарянинът не ще обърне ничие сърце! Дълбоко е внедрена в човека похотта, мои хубави приятелки: в душата и в плътта му е внедрена. Не ще я изпъди оттам ничия проповед! И вярата е сласт! - и презрението на плътта е сласт - и самата проповед е сласт. Наздраве, сластни момичета!
Олда Свирачката. Да пием, Иехуда! Нека живее Назарянинът! В него има много за обич. Никой не кара Мириам да тръгне след него...
Шеломит Танцувачката. Той лежал уморен в кораба, привързан за една канара. Нощта склопила очите на морните апостоли. Назарянинът заспал, (С трепет.) И тя се доближила до него, почнала да гали косите му и да го милва с тялото си. Той спал и се усмихвал насъне: кой знае що е сънувал!... А Мириам помислила. И тогава буйно почнала да целува очите му, устата му, ланитите му... Той се разбудил - опомнил се и тласнал Мириам. Тя паднала вдън кораба. А после - казва Шимеон бар Йона - Назарянинът прострял ръце над морето - и веднага се извила бясна буря, откъснала кораба и го отвлякла навътре... Апостолите се събудили изплашени и го запитали що е това. А той казал гневно: „Буря се изви в морето, защото буря на сласт кипна в нечия душа! Вгледайте се в себе си - и онзи, който е виновен, нека с плач измоли прошка от другите!"
Олда Свирачката. А те?
Шеломит Танцувачката. Те - нали ги знаете колко са прости! - наистина се замислили и всеки видял себе си виновен... И всеки почнал да целува с плач нозете на другаря си - и да му иска прошка... Само Мириам - о, тя е горда! - не сторила това. Тя лежала, смазана от гняв и горест, вдън кораба - и ронила сълзи на отхвърлена. Като видял Назарянинът това, извикал: „Никога не съм виждал по-горчиво разкаяние! Ала все пак виновникът се крие - и вие го не познахте кой е!" Тогава всички почнали да се бият отчаяно в гърдите и да викат с безумен плач: „Да не съм аз, Господи?" И Назарянинът, като не искал да унизи пред всички Мириам, рекъл: „Попитайте сърцето си: то ще ви каже!" А после отново прострял ръце над морето и бурята спряла. Когато излезли на брега, той отвел Мириам настрана и строго й казал: „Ти внесе сласт в градините на чистотата: трябва да се върнеш в живота и там да догориш! Ако дойде ден да угасне в тебе бесът, що те мори - върни се при мене!" И тя си отишла...
Иехуда от Кериот. Кой ти каза това?
Шеломит Танцувачката. Шимеон бар Йона ми го каза. Той доведе вчера в града Мириам, която нарича своя дъщеря. Той я утешаваше с кротки думи: аз чух. Рибарят я не мрази...
Олда Свирачката. Вижда ми се, че тя ще заживее отново тъй, както живееше изнапред... Снощи говореше на стъгдата пред хълма Мория с Антониус Муза, деловодител на Xepoдeca. След това поръча на Мисаха да й приготви белило, благовония за измиване снагата, миризлив шехар за плакнене устата и благоуханни смоли за накадяване дрехите. До късна нощ къщата й светеше, а робините влизаха-излизаха. А тази сутрин отиде при Кайафа. Всички знаят, че коен-хагадолът от години лудува по Мириам... Затова и мрази Назарянина...
Иехуда от Кериот (с беглива полуусмивка). А аз - обичам Назарянина! Той трябва да е Мешиах... Той има право да пъди жените, които се допират със сласт до него. Той е девственик и ако допусне да пролази грях в жилите му, неговият бог ще спре да му говори. Той ще се види слаб да прави чудеса и словото му ще отслабне... Назарянинът - аз и сега го виждам жив пред себе си, Назарянинът е прав. Аз ненавиждам Кайафа: той отхвърля Мешиаха и слага клетва на главата си на тази сластна нискочела глава!(Мълчание.) Шъпот чувах край езерото на Тибериас: мамеха ме съскащи зловещо червени коси зовеше ме морската бездна на дълбоки зелени очи. (Тихо.) Що беше то? (Бавно и замислено.) Той ли ме викаше (Тихо.) на съд, на разкаяние, на смърт: не знам! (Със закана.) Тъй трябваше! Вдън кораба - не! - вдън морето да я бе тласнала голямата жилеста ръка - вдън водните пропасти да я бе провалил гневът на Мешиаха! - Там - вдън морето - вдън гибелната бездна, отдето не можеш изпълзя!