VII. Иезус живее между хората, без да ги избира по потекло, занаят или богатство. Между учениците му се виждат митари, зелоти, рибари, законници, фарисеи, есеи, книжници, блудници, рабини, хора от синедриума, прозелити, танцувачки. Народът мрази митарите, защото данъкът му напомня робството под Рома. Митарите се смятат за разбойници, измамници, крадци. Данъкът се нарича обир. Строгите законници забраняват на митар да свидетелства: неговата дума се смята лъжа и клетвата му се не приема. В сбор на вярващи се не пускат митари. С тях дори не разменят пари, защото среброто им се смята осквернено. Те се срещат само помежду си. А Иезус не само ги допуска при себе си, но отива и на пировете им. Най-сухите тълковници на закона, привърженици на Иозефа, син Каифасов194, хулят учителя за това и предадават на клетва учениците му. Иезус води беседа със самаряни, които иудеите презират като лъжеверци и езичници. Той дружи с блудници, които зове към разкаяние; учениците на Самаиас не обичат това. Ала народът върви след него като омагьосан и не слуша ни садукей, ни закени.
VIII.Учениците на този странен човек вярват в
призраци, чудеса и пророчества. Не зная как мисли той. Чувал съм го да говори против вярата в призраци, да хули ожидащите чудеса и да нарича лъжа пророчествата. Вярата на учениците не ми се вижда чудна. Те живеят край езерото Тибериас, цял ден се плъзгат с лодка или кораб по вълните му, видели са много бури и кипнали талази, гряло ги е гневно слънце под намръщени облаци, а после им се е усмихвало тихо синьо небе и лек ветрец ги е галил. Вечер те спят на пясъка, по ливадите, в лодката или в сламена хижа, покрита с морски водорасли. Те живеят с природата, звездите будят в душата им блянове, а морето им разкрива пъстри чудеса. Те разказват, че небето се разкрехвало и небесни духове с алмазни крила слизали над учителя им, за да говорят с него. Друг път, на една планина, видели двама пророци, отколе умрели, да се явяват и разговарят с Иезуса. Техният ум е разпален от гледаното и слушаното през деня, та нощем виждат странни сънища, пълни със светлина и чудо.
IX.Същият прост и непринуден живот, освободен от сложните грижи на всяка суетност, звучи и в учението на младия рабин. Той учи да се не служи на двама стопани: единият бездруго щял да бъде недоволен. С тези думи той отхвърля грижите за трупане богатство, скъпи дрехи, накити. Той дори съветва своите да се не грижат що да ядат или с що да се обличат. Грижа за лишното би затъмнила грижата за потребно. Знае се, че човешкото нещастие иде най-често от незадоволени желания. А колкото повече желания горят душата на човека, толкова по-слабо могат се задоволи. И в душата на човека се ражда мъка. Затова учителят казва, че човек трябва да подхранва само онези желания, без които е невъзможно да живее. Не ми се вижда чудно, че неговите ученици се усещат щастливи. Той им дава за притча птиците и цветята, чието облекло по хубост и изящество надминава великолепието на вси царски накити. А птиците и цветята нямат ни житници, ни ракли с одежди, небето и земята ги хранят и обличат. Та нима природата обича човека по-малко от тях?
X. Дойде младеж при Иезуса. Запита го що да прави, след като е изпълнил до едно предписанията на закона. Иезус, син Иозефов, му каза да си продаде имота, да раздаде на бедни полученото и да го последва, ако радее за душата си. А младежът бе много богат и му се видя свидно да раздава на бедни имотите, трупани от деди и прадеди. Дожаля му за тънките статуи от слонова кост, за златовезаните дрехи, за накитите от скъпоценни камъни и бисер, за покъщнината от скъп ебен, червено дърво, седеф, злато, кехлибар и коралови плочици. Наистина, за да влезе ученик в общината на Иезуса, трябва да раздаде всичко свое. Ако не стори това, той има право да слуша само отвън, както слуша народът. Онези, които влизат в общината на Иезуса, се наричат от народа апостоли, защото учителят ги праща по Иудея, Галилея, Идумея195 и крайморските земи да проповядват неговото учение. Никой от тях не трябва да се привързва към свое, затова - няма право да нарича нищо свое. Всичко им е общо. Те живеят от дарове, що им дават по-богатите ученици. Кога не получат нищо, ловят риба и всеки работи своя занаят.